Черепният трон

Тя ще ти каже истини, които няма да искаш да чуваш, бяха предсказали веднъж заровете за майката на Иневера. Такива съветници бяха полезни. Всъщност от останалите нямаше никаква полза.

— Съгласна — рече тя, — но реша ли да действам противно на съветите ти, ти ще подкрепиш решението ми, каквото и да е то.

— Дамаджата е мъдра — отвърна Абан. — Вярвам, че няма да действа неразумно, след като съм ѝ дал отчет за разходите.

— Това ли е всичко? — попита Иневера, макар да знаеше, че не е.

Абан отново се подсмихна и пак напълни чашите им. Извади една манерка от вътрешния джоб на жилетката си и добави малко коузи към чая. Иневера знаеше, че това е тест, защото питието беше забранено от Евджаха. Затова не му обърна внимание. Тя мразеше коузито, смяташе, че то превръща мъжете в слабаци и глупаци, но хиляди нейни поданици носеха тайно мънички шишета под робите си.

Абан отпи от чашата си.

— Понякога ще имам въпроси. — Погледът му се стрелна към кесийката с хора, закачена на кръста ѝ. — Въпроси, на които заровете ви могат да отговорят.

Иневера стисна собственически кесийката.

— Алагай хора не отговарят на въпросите на мъже, кхафите.

— Нима Ахман не се допитваше ежедневно до тях? — попита Абан.

— Ахман беше Избавителят… — Иневера се сепна. — … е Избавителят. Заровете не са играчки, които да пълнят джобовете ти със злато.

Абан се поклони.

— Наясно съм с това, дамаджа, и ви уверявам, че няма да ви моля да ги използвате лекомислено. Но ако искате лоялността ми, това е моята цена.

Иневера се облегна назад и се замисли.

— Сам каза, че магията винаги има своята цена. Заровете също могат да кажат истини, които не искаме да чуем.

— А нима другите истини струват нещо? — попита Абан.

— Един въпрос — каза Иневера.

— Поне десет — настоя Абан.

Иневера поклати глава.

— Десет е повече, отколкото дамаджите получават за една година, кхафите. Два.

— Два не е достатъчно за онова, което искате от мен, дамаджа — рече Абан. — Може би ще успея да се справя с половин дузина…

— Четири — каза Иневера. — Но очаквам да спазиш обещанието си, че няма да ги използваш лекомислено. Похабиш ли мъдростта на Еверам заради дребнавата си алчност и съперничества, всеки отговор ще ти струва по един пръст.

— О, дамаджа — каза Абан, — моята алчност никога не е дребнава.

— Това ли е всичко? — попита Иневера.

Абан поклати глава.

— Не, дамаджа, има още едно нещо.

Иневера си върна намръщената физиономия. Това беше истинско изкуство, но този път не ѝ струваше никакви усилия. Кхафитът беше способен дори да я изкара от кожата ѝ.

— Тази сделка започва да надвишава стойността ти, Абан. Говори бързо и да приключваме.

Абан се поклони.

— Синовете ми. Искам да хвърлят черните дрехи.

Когато Абан излезе с накуцване от павилиона, в красиянския лагер цареше суматоха. Иневера видя Ашан, който се приближаваше с широки крачки.

— Какво има? — попита тя.

Ашан се поклони.

— Синът ви, дамаджа. Джаян каза на воините, че баща му е изчезнал. Шарум Ка се държи така, сякаш е взето решение той да заеме Черепния трон след завръщането ни.

Иневера си пое дъх и намери центъра си. Очакваше го, макар да се надяваше, че ще разполага с повече време.

— Нареди на Шарум Ка лично да оглави издирването и остави само шепа воини да поддържат лагера. Останалите трябва да се върнем в Дара на Еверам по най-бързия начин. Ще оставим всичко, което би могло да ни забави.

Препуснаха към дома с цялата бързина, която успяха да изцедят от животните. Щом слънцето залезе, Иневера изпрати шарумите да убият алагаи и използва богатата им на магия кръв, за да изрисува защити за енергия върху конете и камилите, като ги подсили достатъчно, за да издържат нощния поход.

Рискуваше, като използваше толкова открито магията на хора. Съобразителните може би щяха да разгадаят някои от тайните, които дама’тингите пазеха от векове, но тя нямаше друг изход. Заровете я посъветваха да се върне колкото се може по-бързо — и я предупредиха, че дори може да не успее да се прибере навреме.

През следващите дни щяха да се появят безброй отцепници, и това заплашваше да разруши крехкия мир, който Ахман беше изковал между племената, и отново да ги хвърли в хаос. Колко кръвни отмъщения бяха отложени по заповед на Избавителя, но все още не бяха забравени от семействата, които поколения наред бяха заграбвали кладенци и бяха проливали кръв?

Въпреки взетите от Иневера мерки, Джаян и Копията на Избавителя стигнаха Дара на Еверам преди нея. Глупавото момче сигурно се беше отказало рано от търсенето и беше прекосило страната заедно с воините си, пришпорвайки силните си мустанги до ръба на възможностите им и отвъд него. Номерът, който бе приложила за подсилването на собствените ѝ животни, можеше да бъде използван от воините, които убиваха демони през нощта; защитите по копията и стоманените подкови на конете им поглъщаха енергия дори когато вземаха от силата на алагаите срещу тях.