Черепният трон

Джардир видя как магията се концентрира и се устремява към него; зарядът щеше да го изблъска от стълбището като гигантски чук. Нямаше за кога да го избегне, затова се отпусна, приготвяйки се да прегърне удара.

Но удар не последва. Короната на Каджи се затопли и засия, като погълна силата. Без да се замисли, Джардир нарисува защита във въздуха и претвори силата в топлинна мълния. Достатъчна, за да превърне дузина дървесни демони във въглени.

Пар’чинът протегна ръка и всмука цялата му магия в себе си. Замаян от внезапното източване, Джардир се вторачи в него.

— Можем цяла нощ да се занимаваме с това, Ахман — каза пар’чинът, разтвори се във въздуха и се материализира между Джардир и стълбището. — Но няма да се измъкнеш от тази кула.

Джардир скръсти ръце.

— Дори ти няма да успееш да ме задържиш тук завинаги. Слънцето ще изгрее и ще сложи край на демонските ти номера и хора

магията.

Пар’чинът разпери ръце.

— Не ми и трябва. На зазоряване доброволно ще пожелаеш да останеш.

Джардир едва не се разсмя, но аурата на пар’чина отново го възпря. Той си вярваше. Вярваше, че ако следващите му думи не убедят Джардир, нищо друго не би успяло.

— Защо ме доведе тук, пар’чине? — попита той за последен път.

— За да ти напомня кой е истинският ни враг — каза пар’чинът. — И да те помоля за помощ.

— И защо да ти помагам? — попита Джардир.

— Защото — отвърна пар’чинът — ще хванем мисловен демон и ще го накараме да ни отведе в Ядрото. Време е да пренесем битката при алагаите.

Глава 2 Вакуум 333 г. СЗ, Есен

Щом се върнаха в красиянския лагер, Иневера не изгуби и капчица време. Още докато Ашан тихомълком подбираше воините, които да започнат издирването, а на останалите нареждаше да съберат лагера, тя призова Абан в личната си приемна стая в павилиона на Шар’Дама Ка.

Шарумите вече започваха да подпитват защо Избавителят не се е върнал при тях. Нямаше официално съобщение нито за самата битка, нито за внезапния ѝ край. И въпреки това слуховете скоро щяха да се разпространят и амбициозните щяха да побързат да се възползват от отсъствието на съпруга ѝ. Коварните вече крояха планове за този ден и щом станеше ясно, че издирването няма успех, те нямаше да се поколебаят да направят своя ход. А може би дори нямаше да чакат дотогава.

Абан несъмнено беше наясно с това, докато приближаваше павилиона, заобиколен от своите кха’шаруми. Дал’шарумите продължаваха да гледат презрително на воините в кафяво, но шпионите евнуси, които Иневера беше изпратила в къщата на Абан, бяха намерени мъртви, а това говореше достатъчно за уменията на кхафитските воини. Тя бе забелязала и сиянието на силата в техните оръжия, увити грижливо в протрита кожа или боядисани, за да се скрие отличното им качество. Дори елитните Копия на Избавителя, с техните щитове и остриета от защитено стъкло, не бяха въоръжени по-добре.

Станал си твърде опасен, кхафите. Тази мисъл не ѝ донесе никаква наслада, но не беше и толкова обезпокоителна, както някога. Преди седмици, когато заровете ѝ бяха казали, че съдбата на Абан е преплетена с нейната, тя не ги беше разбрала, но сега всичко ѝ ставаше ясно. Двамата бяха най-близките хора на Ахман, най-доверените му съветници и допреди няколко часа бяха абсолютно недосегаеми. Но след изчезването на съпруга ѝ цялата им мощ щеше да се изпари. Иневера трябваше да действа бързо и предпазливо, за да издигне Ашан на мястото му, но след това щеше да се чува неговият глас, а не нейният. А Ашан не беше нито толкова мъдър, нито толкова податлив, колкото Ахман.

Абан се намираше в още по-неприятно положение. Колкото и опасни да бяха неговите кха’шаруми

, сакатият търговец щеше да извади голям късмет, ако успееше да оцелее и един ден, след като враговете му вече нямаше защо да се страхуват от гнева на Ахман. Доскоро мислите за неговата смърт ѝ доставяха огромно удоволствие. Но сега се нуждаеше от него. Кхафитът познаваше състоянието на хазната на Избавителя до последното драки, знаеше всеки дълг към трона, всяко зрънце жито в силозите. Освен това Ахман му доверяваше някои свои планове и тайни, които не споделяше дори с дамаджите. Разпределение на войските. Военни планове. Цели.

Дебелият кхафит се усмихваше, когато влезе с накуцване в приемната ѝ стая, което означаваше, че бе наясно с нуждите ѝ, Еверам да го прокълне.

След Абан вървеше грамадният кха’шарум, който през последните няколко седмици се беше превърнал в негова сянка. Глухият мъж, който някога пръв бе отговорил на призива на Избавителя. На влизане бе оставил оръжията си пред входа, но изглеждаше не по-малко опасен, докато се извисяваше застрашително зад рамото на кхафита. Макар и приведен над патерицата си, Абан не беше нисък, но телохранителят му стърчеше с глава и рамене над него.

— Казах, че искам да говорим насаме, кхафите — каза Иневера.