Черепният трон

Ашан изглеждаше искрено изненадан, но не оспори твърдението му. Само му се поклони в отговор.

— Разбира се, племеннико. Честта ти е безгранична. Но аз няма да оставя дъщеря ми вдовица, нито внука ми без баща. Ще те помоля само веднъж да отстъпиш встрани.

Асъм поклати тъжно глава.

— Нито пък аз възнамерявам да оставя моите братовчед и съпруга без баща. Леля ми без съпруг. Оттегли претенциите си и ми позволи да се възкача на трона.

Джаян скочи на крака.

— Какво е това?! Настоявам…

— Тишина! — изкрещя Иневера. Дори не беше необходимо да усилва изкуствено гласа си, който отекна в залата. — Асъм, ела при мен.

Асъм се обърна, изкачи бързо стъпалата и застана пред леглото на Иневера. Когато подмина трона, в аурата му проблеснаха пламъци. Алчност ли беше това? Иневера скъта информацията в съзнанието си, докато ловко пренареждаше излъсканите камъни върху малката поставка до леглото ѝ, като покриваше някои защити и разкриваше други. Можеше да използва камъните, за да задейства различни ефекти, захранвани от разположените из цялата зала хора, така че сега издигна заглушаваща стена около възглавниците си, за да може единствено синът ѝ да чуе думите ѝ.

— Трябва да оттеглиш глупавото си предизвикателство, сине мой — каза Иневера. — Ашан ще те убие. — Тъй като познаваше добре уменията на Асъм в шарусахк, тя не бе съвсем уверена в думите си, но сега не бе моментът да ласкае младия мъж.

— Имай вяра, майко — каза Асъм. — Цял живот съм чакал този ден и ще победя.

— Не, няма — отвърна Иневера. — Защото ще се откажеш от претенциите си. Това не е желанието на Еверам. Нито на баща ти. Нито моето.

— Ако Еверам не желае да се възкача на трона, тогава няма да го направя — рече Асъм. — Но ако го иска, такова трябва да е както желанието на баща ми, така и твоето.

— Почакай, сине мой — каза Иневера. — Умолявам те. Диамантеният тюрбан винаги е бил предназначен за теб, но не толкова скоро. Ако го сложиш сега, Джаян ще вдигне шарумите на бунт.

— Тогава ще убия и него — каза Асъм.

— И ще властваш по време на гражданска война, пред прага на Шарак Ка — настоя Иневера. — Не. Няма да ти позволя да убиеш брат си. Ако продължиш да настояваш, самата аз ще те прогоня от тук. Откажи се и ще наследиш трона след смъртта на Ашан. Кълна ти се.

— Искам да го обявиш още сега — рече Асъм, — пред всички, които са се събрали тук, или ме прогони, както каза. Честта ми няма да се задоволи с нищо друго.

Иневера си пое дълбоко дъх, изпълни гърдите си с него, после бавно го изпусна, оставяйки го да отмие емоциите ѝ. После кимна и размърда камъните по поставката, за да свали воала на мълчанието.

— След смъртта на Ашан, Асъм ще получи правото да предизвика дамаджите за правото да носи диамантения тюрбан.

Различни емоции бушуваха в аурата на Джаян. Гневът все още владееше там, но за момента като че ли се беше поуталожил. Никой не можеше да каже какво щеше да се случи, ако по-малкият му брат бе получил правото да се бие за трона, който беше по-висш от неговия. Но осуетяването на плановете на Асъм винаги му бе доставяло удоволствие. Ашан още не беше навършил четирийсет години и щеше да стои между Асъм и трона достатъчно дълго, за да може Джаян да предяви правата си към короната на баща му.

Той удари силно с копието си по пода, обърна се и излезе от тронната зала. Неговите кай’шаруми го последваха послушно и Иневера ясно виждаше, че както те, така и мнозина от дамаджите смятаха, че най-големият син на Избавителя е лишен от рожденото си право. Шарумите боготворяха Джаян и силно надвишаваха по брой даматите. Той щеше да представлява засилваща се заплаха.

Но за момента проблемът беше решен и Иневера почувства как напрежението спадна, когато Ашан най-после се изкачи на подиума и седна на Черепния трон. Той погледна към събралите се съветници и с горчивина изрече онова, което му бе наредила Иневера:

— За мен е чест да пазя трона за Шар’Дама Ка, благословено да е името му. Не възнамерявам да правя големи промени в двора на Избавителя, като дамаджи Алеверак остава говорител на съвета, а кхафитът Абан ще запази позицията си на дворцов писар и отговорник по снабдяването. Както и досега, всеки, който се осмели да навреди на него или на интересите му, ще бъде безмилостно наказан от Черепния трон.

Иневера даде знак на Белина и дамаджи’тингата на Маджах пристъпи напред, за да излекува Алеверак със своите хора. След малко дамаджият се изправи с усилие на крака. Световъртежът скоро щеше да отмине, оставяйки го още по-силен и отпреди. Първото нещо, което направи, беше да се поклони покорно пред Черепния трон.

Колкото и удовлетворяваща да беше тази покорност, тя не можеше да се сравни с бързия поглед, който Ашан хвърли към Иневера, търсейки позволение да сложи край на тази сцена. Тя му кимна леко, той разпусна дамаджите и отиде да поговори с Асукаджи и Асъм, както и със съветниците си Халван и Шевали.