Черепният трон

— Малки сестри — каза Иневера и дамаджи’тингите останаха по местата си, докато мъжете се изнизваха навън, след което се скупчиха в подножието на подиума за личната си аудиенция с нея.

— Не казахте всичко, дамаджа. Заровете ми предсказаха, че Ахман може никога да не се върне.

Белина говореше спокойно, но аурата ѝ приличаше на вибриращ нерв. Повечето от дамаджи’тингите изглеждаха по същия начин. Те бяха изгубили не само предводител, но и съпруг.

— Какво се случи? Наистина? — попита Каша.

Не толкова дисциплинирана, колкото Белина, дамаджи’тингата на шарач не можеше да говори със спокоен тон. Последната дума прозвуча продрано, като пропукване на стъкло.

— Ахман тайно е пощадил пар’чина, след като си върнал Копието — каза Иневера неодобрително. — Мъжът оцелял и го е предизвикал на Домин Шарум.

Жените започнаха да говорят една през друга. Домин Шарум буквално означаваше „двама воини“, наименование, дадено на ритуалния двубой между самия Каджи и кръвожадния му полубрат Маджа преди три хиляди години. Говореше се, че двамата се били седем дни и нощи на върха на Гърдата на Ний, най-високата от южните планини.

— Едва ли е само това — каза дамаджи’тинга Кева. — Малко ми е трудно да повярвам, че някой мъж може да победи Шар’Дама Ка в честен двубой.

Останалите жени също изразиха съмненията си. Не можеха да си представят, че някой мъж или демон може да се изправи срещу Ахман, особено когато в ръцете му е Копието на Каджи.

— Пар’чинът е татуирал кожата си със защити — каза Иневера. — Не можах напълно да го разбера, но символите са го надарили с ужасяващи сили, почти като демонските. Ахман имаше превес в битката и щеше да победи, но когато слънцето залезе, пар’чинът започна да се разтваря във въздуха като алагай, който се издига от бездната, и ударите на Шар’Дама Ка не можеха да му навредят. Пар’чинът се хвърли заедно с него от скалата и телата и на двамата така и не бяха открити.

При тези думи Каша нададе вой. Дамаджи’тинга Джюстя от шунджин отиде да я утеши, но самата тя започна да плаче. Всичките събрали се в полукръг жени се разхълцаха.

— Тишина! — изсъска Иневера и усиленият ѝ глас ги шибна като бич. — Вие сте дамаджи’тинги, а не някакви си жалки дал’тинг дживах, които пълнят шишетата със сълзи над трупа на мъртвия шарум. Красия зависи от нас. Длъжни сме да вярваме, че Ахман ще се върне, и трябва да запазим империята му, докато той не си я изиска обратно.

— Ами ако не го направи? — попита дамаджи’тинга Кева с хладно спокойствие.

Единствено тя сред всичките дамаджи’тинги не беше изгубила съпруг.

— Тогава ще се обединим, докато не му открием подходящ наследник — отвърна Иневера. — Няма никакво значение какво се е случило днес тук. — Тя огледа жените. — В отсъствието на Ахман духовниците ще се опитат да изпият силата ни. Видяхте магията, която демонстрирах пред дамаджите. Всяка една от вас има бойни хора, които сте използвали пестеливо при нужда. Вие и вашите най-могъщи дама’тинги трябва да намирате поводи, за да демонстрирате собствените си сили. Време е да престанем да ги крием.

Тя огледа събралите се в полукръг жени и видя решимост там, където допреди малко имаше сълзи.

— Всяка ний’дама’тинга трябва да започне да приготвя нови хора за заклинания и да бродира върху робите си заклинанията за невидимост на севернячката. Абан разполага с много макари със златна нишка, които ще разпрати до дворците на всички дама’тинги. Ще преодолявате всички действия да ни попречат да се движим през нощта. Ако някой мъж се опита да ви възпре, пречупете го. Публично. Убивайте алагаи. Изцелявайте воини, които са на смъртно легло. Трябва да покажем на мъжете в Красия, че сме сила, от която трябва да се страхуват хора и демони, и че не се боим да си изцапаме маникюра.

Глава 3 Ашия 333 г. СЗ, Есен

Ашия се вцепени, когато съпругът ѝ предизвика баща ѝ на двубой за правото да седне на Черепния трон. Намесата ѝ беше немислима, но не можеше да отрече, че изходът от двубоя щеше да я засегне, независимо от това, кой щеше да победи.

Тя вдиша дълбоко и намери центъра си. Това беше иневера. Ашия леко се размърда, като отпусна някои мускули и напрегна други, без да променя позата си; тя висеше, опряла пръстите на ръцете и краката си в куполообразния таван на нишата вляво от Черепния трон. По този начин можеше да остане така безкрайно дълго време, като дори можеше да поспи, без да напуска поста си.

В другия край на залата сестра ѝ по копие Мича беше заела същата поза в нишата и мълчаливо наблюдаваше случващото се през мъничка дупчица в богатата украса над свода. Джарвах се беше разположила зад колоните до Черепния трон, където никой, с изключение на Избавителя и дамаджата, не можеше да отиде без покана.