Черепният трон

Ашия откри следите на голяма група демони и останалите я последваха мълчаливо. Натъкнаха се на трийсетина нищо неподозиращи алагаи, проправиха си път в средата на групичката им и формираха кръг от щитовете си. Ашия разчиташе на сестрите си да я пазят, а те се уповаваха на нея. Без да се страхуват от контранападение, те започнаха да промушват демоните един по един с методична ефективност, сякаш гасяха свещи. Всяко убийство зареждаше групата им с магия, правеше ги по-силни. Силата оказваше натиск върху самоконтрола им, но прегърнали центровете си, жените я усещаха единствено като лек полъх на вятъра.

Половината демони бяха избити, преди останалите да решат да побегнат. Ашия и сестрите ѝ ги бяха приклещили в тясна клисура със стръмни страни, които не бяха твърде удобни за изкатерване. По неин сигнал шарум’тингите се разделиха на по-малки групи, всяка от които приклещи по няколко демона.

Ашия позволи на група алагаи да я откъснат от сестрите ѝ и ги примами да я обградят и да се приближат към нея. Видя потоците от енергия, които се стичаха по крайниците им, затвори очи и вдъхна дълбоко.

В твоя чест, учителю. Копието и щитът паднаха от разтворените ѝ пръсти, тя отвори очи и зае поза от шарусахк.

Демоните запищяха и се хвърлиха към нея, но Ашия виждаше ударите, преди да я достигнат, изписани ярко в линиите на техните аури. Откраднатата магия увеличи скоростта ѝ; тя се приведе, завъртя се в полукръг и нанесе удар в челюстта на най-бързия от тях, преди да пренасочи пълната сила на атаката си към други двама. Отстъпи встрани и заби изпънатите си пръсти в корема на следващия демон, отхвърляйки го встрани.

Изрисуваните по ноктите ѝ защити припламнаха и вълната от магия, която я заля след директния контакт, беше стотици пъти по-силна от онази, която се просмукваше през дървената дръжка на копието ѝ. Полският демон падна по гръб с хлътнал и овъглен гръден кош и се опита да се изправи. Ашия подсече крака на друг демон, който се канеше да се нахвърли върху нея, и той се просна на земята. Следващият отнесе удар по слепоочието, който го ослепи.

Как се беше осмелил онзи мъж да я нападне изотзад? Може би трябваше да го убие за назидание на останалите.

Алагаят я нападна, като размахваше сляпо ноктите си, но два прости блокиращи удара отклониха лапата му и подготвиха следващия ѝ удар. Озовала се близо до съществото, тя заби пръсти в гърлото му. Кожата се разкъса както от силата на удара, така и от съпровождащата го поразяваща магия.

Ашия вкара ръката си до лакътя в гърдите на демона. Във вътрешността си съществата бяха също толкова уязвими, колкото всяко обикновено животно. Тя стисна здраво каквото напипа и измъкна навън кървавата си ръка. Магията ѝ подейства като удар от гръм.

Избавителят беше изчезнал. Дамаджата живееше на ръба на ножа. Енкидо беше мъртъв. А собствените ѝ братя по копие предпочитаха да я убият заради това, че като ги бе спасила, беше посрамила мъжката им чест. Трудно ѝ беше да понесе всичко това.

Ашия изостави неутралната си поза и вместо да примамва демоните към себе си, се втурна да ги преследва. Беше смъмрила дал’шарумите точно заради това, но тя беше от кръвта на Избавителя. Държеше всичко под контрол.

Стисна за главата следващия демон, който скочи върху нея, и използва собствената му инерция, за да му строши врата.

Продължи да раздава ритници и удари, подготвяйки се за поредния смъртоносен удар на защитените ѝ нокти върху енергийните линии на алагаите.

Червени черти оградиха зрителното ѝ поле и единственото, което вече виждаше, бе следващият демон. Тя дори не поглеждаше към телата им, а само към истинските им форми, към енергийните линии в аурите им. Виждаше само тях и нападаше само тях.

Внезапно пред очите ѝ притъмня и тя се спъна, преди да нанесе следващия си удар. Появи се поредната мишена и тя удари силно, но я отблъсна щит от защитено стъкло.

— Сестро! — извика Мича. — Намери центъра си!

Ашия се освести. Беше покрита цялата в сукървица и на земята около нея се въргаляха мъртви алагаи. Седем трупа. Клисурата беше прочистена, а Мича, Джарвах и останалите я гледаха втренчено.

Мича я улови за лакътя.

— Какво беше това?

— Кое? — попита Ашия. — Просто исках да почета нашия учител с шарусахк.

Мича сбърчи вежди и снижи гласа си до дрезгав шепот, за да не я чуят останалите:

— Знаеш кое, сестро. Ти изгуби контрол. Искаше да почетеш учителя ни, но Енкидо щеше да се срамува от теб заради това, което показа, особено пред нашите малки сестри. Извади късмет, че шарумите не те видяха.

Ашия бе понасяла много удари през годините, но нито един не я беше наранявал толкова силно, колкото тези думи. Искаше да възрази, но с възвръщането на всичките си сетива тя съзря истината.

— Еверам да ми прости — прошепна тя.

Мича стисна нежно лакътя ѝ.

— Разбирам те, сестро. И аз го почувствах, когато магията бе особено силна. Но ние винаги сме следвали твоя пример. Сега, след като учителят ни е мъртъв, ни оставаш само ти.