Черепният трон

Ашия улови ръцете на Мича и силно ги стисна.

— Не, любима сестро. Оставаме само ние. След като Шанвах вече я няма, шарум’тингите ще следват също теб и Джарвах. Трябва да си силна, сестро, както беше силна тази нощ за мен.

Когато Ашия се върна в дворцовите покои, които делеше с Асъм и малкия им син Каджи, робата ѝ все още бе просмукана с демонска сукървица.

Обикновено преди да се прибере, тя сваляше шарумската си униформа и се обличаше в черно, за да избегне споровете със съпруга си. Асъм не одобряваше посвещаването ѝ на копието, но решението не беше негово. След като Избавителят я бе нарекъл шарум’тинга, и двамата бяха поискали от него да ги разведе, но в безкрайната си загадъчна мъдрост той им бе отказал.

Ала Ашия се бе уморила да се крие, беше се уморила да се преструва на безпомощна дживах в покоите си, когато нощем пречупваше мъже и убиваше алагаи. Само за да защити честта на мъжа, който изобщо не се интересуваше от нея.

Енкидо щеше да се срамува от теб, отекнаха в съзнанието ѝ думите на Мича. Можеше ли недоволството на съпруга ѝ изобщо да се сравнява с това?

Тя се движеше тихо като призрак, но от Асъм нямаше и следа — той сигурно спеше в прегръдките на Асукаджи в новия дворец на дамаджия. Тук беше единствено бабата на Ашия, Кадживах, която спеше на дивана пред детската стая на Каджи. Светата майка обичаше безумно първия си внук и отказваше да му вземат истинска бавачка.

— Кой би могъл да обича момчето повече от собствената му баба? — казваше често тя.

Зад тези думи, разбира се, се криеше и мнението ѝ, че самата Ашия беше неподходяща, след като се бе хванала за копието.

Ашия се промъкна вътре, без да я буди, затвори вратата на детската стая зад гърба си и погледна към спящия си син.

Не беше искала дете. Беше се страхувала, че бременността ще повреди воинското ѝ тяло, а между нея и Асъм не съществуваше любов. Желанието на брат ѝ собствената му сестра да износи детето на любовника му ѝ се струваше извращение.

Но Каджи, това идеално, красиво дете не беше извращение. След като месеци наред бе сукал от гърдата ѝ, беше заспивал в ръцете ѝ, беше докосвал лицето ѝ с мъничките си ръчички, Ашия не можеше да си представи живота си без него. Съществуването му беше иневера.

Енкидо щеше да се срамува от теб.

Разнесе се изскърцване и ръбът на люлката се отчупи с трясък в ръцете ѝ. Каджи отвори очи и изпищя.

Ашия хвърли настрани парчето дърво и протегна ръце към момчето. Докосването на майка му винаги го успокояваше, но този път Каджи започна да се гърчи в ръцете ѝ и да се бори. Тя се опита да го успокои, но той запищя още по-силно в ръцете ѝ и тя видя как под пръстите ѝ по кожата му се появяват синини.

Силата на нощта все още не я беше напуснала.

Ашия бързо постави сина си върху възглавниците, ужасена, че прегръдката ѝ е оставила меката му гладка кожа насинена и покрита с демонска сукървица. Вонята ѝ се носеше във въздуха.

Вратата се отвори с трясък и Кадживах връхлетя в стаята.

— Какво си мислиш, че правиш, защо притесняваш детето в този късен час?

Тогава съзря покритото със сукървица и насинено момченце и нададе вой. Обърна се разгневена към Ашия.

— Вън! Вън! Засрами се!

Тя я блъсна силно и Ашия, уплашена от собствената си сила, ѝ позволи да я избута от стаята. Кадживах взе детето в прегръдките си и с ритник затвори вратата зад гърба ѝ.

За втори път тази нощ Ашия изгуби центъра си. С омекнали като вода крака тя се затътри в стаята си, затръшна вратата и се свлече на пода в тъмнината.

Може би аз съм извращението.

За пръв път от години Ашия притисна ръце към лицето си и заплака. Не искаше нищо друго, освен успокояващото присъствие на учителя си.

Но Енкидо бе поел по самотния път и също като баба ѝ щеше да се срамува от нея.

Глава 4 Шарумска кръв 327-332 г. СЗ

— Дръж гърба си изправен! — сопна се Кадживах. — Ти си принцеса на каджи, а не някаква си кха’тингска повлекана! Вече започвам да се отчайвам, че изобщо ще успея да ти намеря съпруг от твоята кръв, който да се съгласи да те приеме.

— Да, тикка.

Ашия потрепери, макар водата в дворцовите бани да беше топла и над нея да се издигаше пара. Беше едва на тринайсет и не бързаше да се жени, но Кадживах беше видяла червената ѝ превръзка и побърза да се възползва от случая. Въпреки това момичето изпъна гръб, докато майка ѝ Имисандра го търкаше с гъбата.

— Глупости, майко — каза Имисандра. — Тринайсетгодишна, красива, най-голяма дъщеря на дамаджия на най-голямото племе в Красия и племенница на самия Избавител? Ашия е най-желаната невеста в целия свят.

Ашия отново потрепери. Думите на майка ѝ имаха за цел да я успокоят, но всъщност направиха точно обратното.