Черепният трон

Аманвах не ѝ обърна внимание, отказвайки да срещне погледа ѝ. Беше няколко години по-малка и малко по-ниска от нея, но поведението ѝ показваше, че вече счита братовчедката си за по-нисша. Движейки се с плавна грациозност, тя заобиколи момичетата и се изправи пред Мелан, като погледна ний’дамаджи’тингата в очите твърде смело за Оброчена.

— Дошли са да се учат да танцуват върху възглавници? — подсмихна се тя.

Обикновено в двореца водеха момичетата, най-вече от бедните семейства, за да се обучат в танците върху възглавници, преди да бъдат продадени в големия харем. Някои се връщаха при бащите си, защото като невести щяха да донесат богата зестра в семейството.

Мелан кимна.

— По един час всеки ден. И един час пеене. Още един за писане и четвъртия за къпане.

— А останалите двайсет? — попита Аманвах. — Не ми казвай, че отиват направо в Стаите на сенките.

Името накара Ашия да настръхне и въпреки топлия въздух, тя едва успя да сдържи потреперването си.

Но Мелан поклати глава.

— В другите двайсет ще изучават шарусахк. Те принадлежат на Енкидо.

Ашия потисна изръмжаването си. Тя беше от кръвта на Избавителя. Енкидо бе само някакъв си полумъж. Трябваше да изпълнява инструкциите му, но по-скоро бе готова да се хвърли в обятията на Ний, отколкото да мисли за себе си като за негова собственост.

— Избръсни ги и ги научи как да си намотават бидото — каза Мелан.

Аманвах се поклони.

— Да, ний’дамаджи’тинга.

— Благодаря ти, братов… — започна Ашия, но щом Мелан си тръгна, Аманвах им обърна гръб.

Тя щракна с пръсти и посочи три по-големи момичета, които незабавно отидоха при Ашия и останалите и ги поведоха към водата.

Аманвах се върна при другите момичета и продължи да разговаря с тях, без да обръща внимание на Ашия, Шанвах и Сиквах, докато ний’дама’тингите отрязваха красивите им коси и бръснеха главите им. Ашия просто се взираше в нищото, прогонвайки усещането за загуба, докато тежките кичури падаха във водата.

След това ний’дама’тингата донесе калъп сапун и бръснач. Ашия стоеше като замръзнала, докато момичето бръснеше скалпа ѝ, като размахваше майсторски бръснача.

Когато всичко свърши, Аманвах се върна при тях. Тя се стараеше да гледа над главите им, избягваше погледите им.

— Подсушете се. — Тя посочи към купчината чисто бели кърпи. — След това елате с мен.

Аманвах отново се обърна, а Ашия и останалите се подсушиха и последваха високомерната си братовчедка обратно в съблекалнята. След тях се изнизаха същите три момичета, които им бяха отрязали косите.

Аманвах мина покрай навитите на рула бели копринени бидота и отиде до лакирания сандък в дъното на помещението.

— Вие не сте дама’тинги. — Тя подхвърли на всяка от тях по едно топче черна коприна от сандъка. — Недостойни сте за бялото.

— Недостойни — повториха трите момичета, застанали зад гърбовете им.

Ашия преглътна на сухо. Оброчени или не, те бяха от кръвта на Избавителя, а не някакви си обикновени дал’тинги.

Когато излязоха от банята, облечени с черни роби и тънки черни копринени воали, Енкидо вече ги очакваше. Шанвах и Сиквах бяха престанали да плачат, но все още вървяха вкопчени една в друга, забили погледи в пода.

Ашия смело вдигна очи, за да срещне погледа на евнуха. Тя носеше кръвта на Избавителя. Ако този мъж се осмелеше да ѝ посегне, баща ѝ щеше да отреже не само члена му. Нямаше да се страхува от него.

Нямаше.

Евнухът не ѝ обърна внимание, а втренчи поглед в Сиквах, която трепереше като озовало се пред вълка зайче. Той направи рязък презрителен жест. Сиквах само го гледаше неразбиращо и сълзите отново потекоха от очите ѝ.

Енкидо внезапно насочи показалец към лицето ѝ, което я накара да ахне и да изпъне гръб. Разширените ѝ от страх очи се фокусираха върху пръста.

Енкидо пак направи презрителния жест. Хлипайки, Сиквах отново се преви надве, сякаш пръстът му бе единственото, което я бе поддържало изправена. Шанвах също изгуби самообладание и двете се вкопчиха една в друга, разтреперани.

— Тя не разбира какво искаш! — извика Ашия.

Не беше сигурна дали не е и глух, защото той дори не я погледна.

Вместо това ръката му се изстреля напред и зашлеви Сиквах толкова силно по бузата, че главата ѝ се удари в главата на Шанвах и двете се блъснаха силно в стената.

Без дори да се замисли, Ашия се хвърли напред, като застана между евнуха и момичетата.

— Как се осмеляваш! — извика тя. — Ние сме принцеси от каджи, кръв от кръвта на Избавителя, а не някакви си камили на пазара! Шар’Дама Ка ще те лиши от тази ръка!

Енкидо я погледна. После направи изумително бързо движение и Ашия политна назад, като усещаше странно изтръпване в брадичката. По-скоро чу, отколкото усети сблъсъка в каменната стена. Звукът отекна в главата ѝ, когато се стовари на пода, и тя знаеше, че болката няма да се забави.

Но Шанвах и Сиквах се нуждаеха от нея. Тя опря дланите си в пода и се опита да се изправи. Беше най-голямата. Неин дълг бе да…

Погледът ѝ се замъгли и пред очите ѝ притъмня.