Черепният трон

Когато се свести, Енкидо, Шанвах и Сиквах не бяха помръднали от местата си. Сякаш бе изгубила съзнание само за секунда, но засъхналата кръв по бузата ѝ говореше друго. Момичетата бяха спрели да плачат и стояха с изправени гърбове. Гледаха я ужасено.

Ашия успя да се вдигне на колене, след това се изправи на треперещите си крака. Лицето ѝ пулсираше от болка, каквато не бе изпитвала досега. Но вместо да я уплаши, това я разгневи още повече. Той можеше да си позволи да ги удря, но нямаше да посмее да ги убие. Просто се опитваше да ги накара да се страхуват от него.

Тя стъпи твърдо на нозе и се осмели отново да вдигне поглед към лицето му. Не се плашеше толкова лесно.

Но евнухът не ѝ обърна внимание, а просто се обърна и пое по коридора, като им даде знак с ръка да тръгнат след него.

Момичетата го последваха безмълвно.

Енкидо стоеше пред трите уплашени момичета в една голяма кръгла стая, осветявана единствено от смътната светлина на защитите. Както и в останалата част от Подземния град, подът и стените бяха от камък, прорязан от защити и излъскан до блясък от дългогодишното му използване. Изсечените в пода защити бяха подредени в концентрични кръгове, като мишена за стрелец.

В стаята нямаше никакви мебели, само хиляди оръжия, които висяха по стените. Копия и щитове, лъкове и стрели, капани за алагаи и къси бойни ножове, ножове за мятане и къси палки, вериги с тежести и други оръжия, чиито наименования Ашия дори не знаеше.

Отново бяха принудени да съблекат робите си, да ги окачат на кукички до вратата и да останат само по бидо.

Енкидо също носеше само бидото си. То представляваше просто тънка копринена лента, разбира се, защото той нямаше мъжество, което да крие в него. Мускулестото му тяло беше гладко избръснато, покрито със стотици татуирани линии и точки. Разположението им изглеждаше абсолютно хаотично, но Ашия успя да улови някакъв мотив, който обаче бе твърде сложен, за да го разгадае изцяло.

В тях се криеше някаква загадка. Загадката на Енкидо. Ашия винаги се беше представяла много добре в игрите със загадки. Момичетата се обучаваха в различни загадки още от най-ранна възраст, за да могат да развличат съпрузите си.

Немият шарум зае поза от шарусахк. Трите го изгледаха безучастно, но щом очите му потъмняха, Ашия разбра намеренията му и зае същата поза. Шарусахк беше забранен на дал’тингите, но Ашия и братовчедките ѝ бяха обучавани в танци и загадки. Това не беше кой знае колко по-различно.

— Следвайте движенията му — каза тя на другите две момичета.

Шанвах и Сиквах се подчиниха и Енкидо започна да ги обикаля, като оглеждаше стойките им. Той стисна здраво китката на Ашия и рязко издърпа ръката ѝ нагоре, като грубо изрита краката ѝ встрани, за да я накара да се разкрачи повече. Тя продължи да усеща болката от стискането му дълго след като той я бе пуснал и се беше обърнал към Шанвах.

Шанвах извика и подскочи от силния удар по бедрото ѝ, след което Енкидо отново зае позата. Шанвах не беше глупава и веднага изкопира движенията му. Този път се справи по-добре, но Енкидо я подсече с ритник и тя тупна на земята. Сиквах отскочи уплашено назад и дори Ашия отпусна ръце и се обърна към тях.

Енкидо я посочи с пръст и този простичък жест накара сърцето ѝ да спре. Ашия зае отново позата, но Сиквах продължи да отстъпва назад. Накрая се озова до стената и положи всички усилия да се разтвори като призрак в камъка.

Енкидо отново зае позата и Шанвах побърза да се изправи и да я изкопира. Този път краката ѝ бяха разположени правилно, но гърбът ѝ не беше изпънат. Енкидо сграбчи копринените ленти на бидото ѝ, които свързваха плетеницата около бръснатата ѝ глава с онази, която покриваше гениталиите ѝ. Дръпна силно, като притисна палеца си към гръбнака на Шанвах. Тя извика от болка, но не се възпротиви.

Енкидо я пусна и се обърна към Сиквах. Момичето се беше притиснало ужасено към стената, покрило с шепи носа и устата си, а от ококорените му очи се стичаха сълзи. Евнухът плавно зае позата си.

— Последвай го, глупачко! — сопна се Ашия на момичето, което не реагира по никакъв начин.

Но Сиквах само поклати глава и с хленч се опита да се притисне още повече към неподатливата стена.

Енкидо се раздвижи с бързина, каквато Ашия не вярваше, че е постижима. Сиквах се опита да избяга, но той се озова за миг до нея, сграбчи я за ръката и я дръпна, сваляйки я на земята. Момичето с писък се затъркаля към средата на стаята.

Енкидо вече беше до нея и я изрита в корема. Сиквах се приземи по гръб и удари силно главата си в пода. Лицето ѝ се окървави и тя застена, отпуснала немощно крайниците си.

— В името на Еверам, ставай, момиче! — извика Ашия, но Сиквах не искаше — или не можеше — да се изправи.

Енкидо я ритна отново. И отново. От гърдите ѝ се откъснаха ридания, но евнухът не ѝ обърна никакво внимание. Може би наистина беше глух.