Черепният трон

Като че ли не се опитваше да я осакати или убие, но не проявяваше и никаква милост, нито показваше по някакъв начин, че тормозът ще спре, ако не се изправи и не заеме позата. Спираше след всеки удар, давайки ѝ възможност да се изправи, но парализираната от страх Сиквах не можеше да го осъзнае.

Ударите започнаха да се увеличават. От носа и устата на Сиквах течеше кръв, на слепоочието ѝ се появи нова рана. Едното ѝ око започваше да се подува. Ашия вече си мислеше, че Енкидо наистина може да я убие. Тя погледна към Шанвах, но другото момиче стоеше вцепенено и безпомощно наблюдаваше сцената.

Евнухът беше толкова погълнат от Сиквах, че не забеляза как Ашия заряза позата и безшумно се плъзна към стената. Свещеният закон забраняваше на жените да докосват копията, затова тя си избра една къса, тежка палка, обкована със стомана. Тя просто прилепна към ръката ѝ.

Ашия се промъкна предпазливо зад гърба на Енкидо и годините, прекарани в упражнения по танци, си проличаха в бързото ѝ безшумно приближаване. Тя почти не усети лекото отместване, но замахът ѝ премина на доста голямо разстояние от главата на Енкидо. Спокойните му очи срещнаха нейните и Ашия осъзна, че той я беше чакал, беше я подмамвал, за да провери дали ще се хвърли да защити братовчедката си.

Сиквах лежеше, забравена на пода, трепереща, окървавена и насинена купчинка.

„Той беше готов да я убие — помисли си Ашия — само за да ме провери.“ Тя оголи зъби, отдръпна се назад и замахна отново към главата му, този път от друг ъгъл.

Ала този ход беше за заблуда и преди Енкидо да успее да реагира, тя се завъртя и насочи удара си към коляното му.

Обаче немият евнух не се остави да бъде изненадан и отново я отблъсна с едва доловимо докосване. Ашия не спираше да нанася удари с палката, но Енкидо я блокираше без капчица усилие. Момичето усети засилващ се страх от онова, което той щеше да стори с нея, след като решеше, че урокът е приключил, и нанесеше ответния си удар.

Миг по-късно получи отговор на страховете си — Енкидо улови китката ѝ с палеца и показалеца на лявата си ръка и я извъртя. Захватът му беше съвсем деликатен, но ръката ѝ сякаш беше хваната в менгеме и Ашия не можеше да я помръдне. Другата ръка на евнуха се усука около нейната и той заби пръста си в раменната ѝ става.

Внезапно ръката ѝ омекна и когато Енкидо я пусна, тя увисна безчувствена край тялото ѝ. Какво ѝ беше направил? Ашия нямаше усещането, че пръстите ѝ са пуснали палката, но я чу да издрънчава на пода. Погледна надолу, опита се да стисне пръстите си в юмрук и да вдигне ръката си, но безуспешно. Мислено прокле безполезния крайник.

Енкидо се хвърли към нея и Ашия инстинктивно вдигна другата си ръка, за да се защити. Той я мушна с пръст и тя също се отпусна безчувствена. Момичето се опита да отстъпи, но евнухът отново я удари. Съвсем лекичко, но краката ѝ внезапно се подкосиха. Тя се свлече на пода и главата ѝ отскочи от камъка като език на камбана.

С огромни усилия Ашия успя да се претърколи по гръб и със замаян поглед проследи приближаващия се Енкидо. Тя затаи дъх, твърдо решена да не извика, когато той нанесе последния си удар.

Ала той приклекна до нея и обхвана нежно лицето ѝ в шепите си, както би направила майка с детето си.

Пръстите му напипаха слепоочията ѝ и натиснаха силно. Ашия никога не си беше представяла, че такава болка може да съществува, но прехапа силно устни, като усети кръвта в устата си, и отказа да му достави удоволствието да чуе писъка ѝ.

Натискът на пръстите се увеличи. Пред очите ѝ започна да притъмнява. Миг по-късно вече не виждаше нищо, само цветни петна, които постепенно също изчезнаха, оставяйки я в пълен мрак.

Енкидо я пусна, изправи се и се запъти към братовчедките ѝ.

Ашия нямаше представа колко дълго бе лежала там безчувствена и бе слушала виковете им. Но писъците и хленчът постепенно утихнаха. Момичето се чудеше дали тя е припаднала, или са другите. Напрегна слух и чу тихи въздишки, равномерно дишане и тихо шумолене.

Златиста плащаница премина през зрението ѝ като пясъчна буря и тя започна да различава смътни сенки. Очевидно евнухът не я беше ослепил завинаги.

Тя се опита да свие безчувствените си пръсти. Помръдването бе едва доловимо, но разликата с мъртвите ѝ крайници отпреди малко беше огромна.

Ашия виждаше смътната фигура на евнуха, който отнасяше някъде едната от братовчедките ѝ. Другата все още лежеше наблизо. Шанвах, осъзна тя, когато зрението ѝ започна да се прояснява. Евнухът се върна и отнесе и нея. Ашия остана сама в центъра на стаята, като се опитваше да си върне контрола върху бавно събуждащите ѝ се крайници. Всяко помръдване носеше ужасна болка, но я болеше и от усещането за пълна безпомощност. А с него щеше да се бори до смърт.

Евнухът се върна и застана до нея, голямо тъмно петно на фона на златистото поле. Положи ръце върху голите ѝ гърди и тя затаи дъх.