Черепният трон

Шанвах и Сиквах се огледаха нервно, чувстващи се като джуджета в голямото помещение. Ашия плесна с ръце, привличайки вниманието им.

— Ний’дама’тинга Мелан каза, че трябва да прекарваме по един час на ден в банята. Да не губим време.

Тя нагази във водата и поведе момичетата към най-големия централен фонтан. В основата му имаше каменни пейки, на които къпещите се можеха да полегнат и да се подложат под горещите струи.

Сиквах се потопи в димящата вода и изстена.

— Точно така, сестро — каза Ашия и се приближи до нея, за да огледа отока на бедрото ѝ, и започна да го масажира така, както бе направил Енкидо. — Отокът не е голям. Позволи на горещата вода да отнеме болката и той ще се изцери бързо.

— Ще се появят нови — каза Шанвах с равен и безжизнен глас. — Той никога няма да спре.

Сиквах потрепери и кожата ѝ настръхна въпреки топлата вода.

— Ще спре — възрази Ашия, — след като разгадаем загадката.

— Загадката ли? — попита Шанвах.

Ашия посочи към синината на рамото си. Шанвах имаше същата, както и Сиквах.

— По кожата на учителя ни има същите белези. Когато нанесеш удар в тях, ръката ти се обездвижва за известно време.

Сиквах отново започна да плаче.

— Но какво означава това? — попита Шанвах.

— Тайната на дама’тингите — отвърна Ашия. — Мелан каза, че трябва да научим шарусахк. Загадката на Енкидо е част от него, сигурна съм.

— Защо тогава ни дадоха учител, който не може да говори? — попита настоятелно Сиквах. — Такъв, който… който…

Тя се разхълца отново.

Ашия стисна успокояващо бедрото ѝ.

— Не се страхувай, братовчедке. Може би просто това е начинът. Всичките ни братя се връщаха от шарадж, покрити с отоци от шарусахк. Защо ние да сме по-различни?

— Защото не сме момчета! — извика Шанвах.

В този миг вратата се отвори и трите момичета застинаха. В банята влязоха група Оброчени, водени от Аманвах.

— Може и да не сме — каза Ашия, като привлече погледите на другите две момичета към себе си. — Но сме от кръвта на Избавителя и няма нищо, което обикновените момчета могат да правят, а ние да не можем.

— Използвате нашия фонтан — извика Аманвах, докато се приближаваше заедно с останалите към тях. Тя посочи към малкия фонтан в далечния край на басейна. — Черните бидота се къпят там.

Останалите ний’дама’тинги се разсмяха като по команда. Аманвах беше само на единайсет, но момичетата, някои от които бяха няколко години по-големи от нея и скоро щяха да получат белите си воали, ѝ се подмазваха, за да спечелят благоволението ѝ.

Кракът на Сиквах се стегна и Ашия усещаше, че Шанвах също бе готова да скочи и да хукне като заек.

— Не обръщайте внимание на приказките им, малки братовчедки — каза тя. — Но все пак да отидем там. — Тя ги хвана за ръцете и нежно ги изправи на крака, след което ги подтикна към другия фонтан, хвърляйки пълен с ненавист поглед към Аманвах. — По-малък фонтан и смехът на няколко момичета са малка цена, която ще платим за нашия един час почивка.

— Не „момичета“ — каза Аманвах, като я сграбчи за ръката. — Ний’дама’тинги. По-висши от вас. Нещо, което е най-добре да научиш.

— Защо се държиш така? — попита Ашия. — Ние сме братовчедки. От една кръв сме. Кръвта на Избавителя.

Аманвах сграбчи Ашия за рамото и я подсече с крак. Ашия политна назад към братовчедките си и трите паднаха с плясък във водата.

— Вие сте едно нищо — каза Аманвах, когато трите се изправиха с пръхтене във водата. — Избавителят каза думата си, като ви изпрати тук в черно. Вие сте деца на неговите безполезни сестри дал’тинги и сте подходящи само за раждането на вълци, които да тичат в Лабиринта. Кръвта ви не е свещена и не сте ми братовчедки.

Ашия почувства как спокойствието ѝ се изпарява. Беше с две години по-голяма от Аманвах, по-едра и по-силна и нямаше да позволи на по-малката си братовчедка да я тормози.

Тя удари с длан по водата и засипа с пръски Аманвах, която инстинктивно вдигна ръка, за да предпази лицето си. Бърза като оса, Ашия се стрелна напред и ѝ нанесе удар с изпънатите си стегнати пръсти право в точката на рамото, където се намираше татуировката на Енкидо. Мястото, на което тя и братовчедките ѝ имаха синини.

Аманвах изпищя и падна по гръб във водата. Останалите момичета застинаха по местата си; никоя от тях не знаеше как да реагира.

Аманвах гледаше с разширени очи безжизнената си и безчувствена ръка. След това се намръщи и започна да разтърква мястото, докато вкочанеността не изчезна. После размърда предпазливо ръката си и тя реагира, макар и бавно.

— Значи, Енкидо вече е успял да те научи на нещо от шарусахк — каза Аманвах, след което се изправи във водата и зае същата поза, която Енкидо бе демонстрирал предишния ден. Усмихваше се. — Хайде, тогава. Покажи ми какво си научила.

Ашия вече знаеше какво я очаква, затова се стегна. Щом един шарум може да го изтърпи, значи, и аз мога.