Черепният трон

Двайсет часа дневно с Енкидо, както бе наредила дамаджата. Три месеца обучение с дама’тингите. И този единствен, благословен един час, който прекарваха в банята. Единственото място, където Енкидо не можеше да ги последва. Един час, в който можеха да разговарят свободно или да затворят очи, без да искат разрешение. Послушанието пред ний’дама’тингите беше малка цена за това спокойствие.

Оброчените им се подсмихваха злобно в банята, в коридорите, по време на уроците, присмиваха се на ний’шарум’тингите, както ги беше нарекла Аманвах. Черното бидо беляза завинаги Ашия и братовчедките ѝ. Дори дал’тингите, които бяха пратени да се учат на танци върху възглавници, като че ли бяха над тях. Те запазваха косите си и не ги пребиваха заради грешките им.

Ашия и малките ѝ братовчедки се научиха да мълчат и да пазят всичко в себе си, да се стараят да остават незабелязани винаги когато беше възможно, а когато не беше, да се държат покорно.

Както обикновено, те бяха първи в банята. Ний’дама’тингите щяха да се появят след четвърт час, но Ашия поведе останалите директно към малкия фонтан в дъното на басейна, въпреки че там водата не беше толкова топла, защото се намираше далеч от защитите, които я нагряваха. Там те измиха потта от тялото си и се заеха да масажират болящите мускули, мазолите и изприщената си кожа. Уроците на Енкидо за масажирането и изцеляването бяха безценни в банята.

Вратата се отвори и се разнесоха викове. Ний’дама’тингите влязоха вкупом и явно сред тях се вихреше някакъв конфликт.

Ашия не беше такава глупачка, че да ги зяпне с любопитство, но се настани нехайно върху фонтана, точно до чучура, откъдето течеше водата, за да може да вижда по-добре с крайчеца на окото си. Без да кажат нито дума, братовчедките ѝ постъпиха по същия начин, като се престориха, че се разтриват една друга, докато наблюдаваха.

Това не беше първият път, когато бяха ставали свидетелки на скандали между Оброчените. Те се наричаха помежду си „сестри“, но не изпитваха особена любов една към друга и всяка се бореше за влияние над останалите и за благоволението на Аманвах. Навън използваха дебатите и логиката, но в банята, където Невестите на Еверам не ги виждаха, те си разменяха остри думи или дори удари от шарусахк.

Този път спорът беше между две по-големи момичета, Джайя и Селте. Те изглеждаха готови да се сбият, но и двете погледнаха първо към Аманвах, търсейки разрешението ѝ.

Аманвах се обърна с гръб към тях, позволявайки им да се бият. „Нищо не виждам.“

Останалите Оброчени постъпиха по същия начин, повториха думите и се обърнаха с гръб, а двете момичета се изправиха една срещу друга.

Коя ще победи? — попита с пръсти Ашия.

Селте — отвърна без колебание Сиквах. — Твърди се, че скоро ще завърши заровете си и ще облече бялото.

Ще загуби, и то лошо — възрази Ашия.

В добра форма е — отбеляза Шанвах.

Мича и Джарвах не коментираха, но следяха отблизо разговора.

Виждам страх в очите ѝ — каза Ашия.

И наистина Селте отстъпи назад, докато Джайя направи своя ход. Миг по-късно главата на Селте беше натисната под водата. Джайя я държа така, докато съпротивлението на Селте отслабна и тя плесна с ръка във водата, показвайки, че се предава. Джайя натисна главата ѝ още по-надълбоко, после я пусна и отстъпи назад. Селте изскочи на повърхността и зина, за да си поеме въздух.

И дробовете ѝ са слаби — рече Ашия. — Не прекара под водата дори една минута.

— Виждам, че пръстите ви мърдат, шарумски кучки! — отекна гласът на Аманвах.

Момичето тръгна разгневено към тях, следвано от още няколко Оброчени.

— Застанете зад мен, малки братовчедки — каза тихо Ашия, докато Аманвах се приближаваше. — Наведете очи. Това не е вашата битка.

Момичетата се подчиниха, а Ашия вдигна глава, за да срещне погледа на Аманвах. Това като че ли допълнително разгневи по-младата девойка, която се приближи на една ръка разстояние от нея.

Зоната за убиване — бяха нарекли пръстите на Енкидо разстоянието между тях.

— Нищо не си видяла — каза Аманвах. — Повтори го, ний’шарум’тинга.

Ашия поклати глава.

— Големият фонтан не заслужава да се бия за него, братовчедке, но ти не можеш да направиш нищо, за да ме накараш да излъжа учителя си, а още по-малко дама’тингите. Няма да разкажа какво съм видяла, но ако ме попитат, ще им кажа истината.

Ноздрите на Аманвах пламнаха.

— И каква е тя?

— Че на ний’дама’тингите им липсва дисциплина — отвърна Ашия. — Че се наричате помежду си „сестри“, но не знаете какво означава тази дума, дърлите се и се биете като кхафити. — Тя се изплю във водата и останалите момичета ахнаха. — И шарусахкът ви е трагичен.