Черепният трон

Разбира се, самият Ашан беше майстор на шарусахк и можеше сам да се погрижи за защитата си срещу всеки враг. Тя се зачуди как двамата с брат ѝ щяха да се представят срещу нея сега.

— Благодаря ти, почтени татко — каза Ашия. — Научих много в двореца на дама’тингите. Постъпи мъдро, като изпрати мен и братовчедките ми там.

Ашан кимна.

— Това е добре, но настъпи краят на престоя ти там. Вече си на седемнайсет и ти е време да се омъжиш.

Ашия имаше усещането, че са я пронизали в корема, но прегърна чувството и отново се поклони.

— Избрал ли е най-после почтеният ми баща подходящ съпруг?

Можеше да види усмивката на лицето на брат си и разбра кой е още преди баща ѝ да отговори.

— Договорено е между бащите — каза Ашан. — Ще излезеш от двореца на дама’тингите, за да се омъжиш за сина на Избавителя Асъм. Стаите ти в двореца са същите, както ги остави. Двете с майка ти ще отидете още сега там, за да започнете подготовката.

— Моля те.

Ашия се обади, когато Ашан вече се беше обърнал към съветника си Шевали.

— А? — рече той.

Ашия виждаше, че лицето му започна да помрачнява като буреносен облак. Ако сега се опиташе да откаже избраника му…

Тя коленичи и опря ръце на пода, като наведе главата си между тях.

— Прости ми, почтени татко, че те безпокоя. Просто се надявах да видя братовчедките си за последен път, преди да тръгна с почтената ми майка по пътя, който Еверам е разстлал пред мен.

Думите ѝ накараха лицето му да омекне, най-голямата проява на привързаност, която бе показвал пред нея.

— Разбира се, разбира се.

Тя сдържаше сълзите си, докато вървеше към тренировъчната стая. Сестрите ѝ по копие се упражняваха в шарусахк, но щом я видяха, застанаха мирно и ѝ се поклониха. Енкидо не се виждаше никъде.

Ти се върна, ний ка — каза Шанвах на езика на знаците. — Добре ли мина всичко?

Ашия поклати глава.

Вече не съм ний ка, сестро. Отсега тази титла преминава у теб заедно с грижата за по-малките ни сестри. Аз ще се омъжвам.

Поздравления, сестро — каза Сиквах. — Кой е избраникът?

Асъм — отвърнаха пръстите на Ашия.

Каква чест! — рече Мича.

Какво ще правим без теб? — попитаха пръстите на Джарвах.

Имате се една друга — отвърна Ашия, — както и Енкидо, докато не настъпи времето, когато отново ще сме заедно.

Тя ги прегърна поред, като продължаваше да сдържа сълзите си.

Но тогава вратата се отвори и в стаята влезе Енкидо. С едно махване на ръката изкара момичетата от стаята.

Ашия погледна учителя си и тогава за пръв път, откакто бе изпратена в двореца на дама’тингите, заплака.

Енкидо разпери ръце и тя падна в прегръдките му. Той измъкна от робата си мускалче за сълзи. Притисна я силно към себе си и започна да гали косата ѝ с едната си ръка, докато с другата събираше сълзите ѝ.

— Съжалявам, учителю — прошепна тя, когато се наплака.

За пръв път от години някой беше проговорил на глас в стаята за тренировки. Звукът отекна в чувствителните ѝ уши някак не на място, но какво значение имаше вече?

Дори палмата плаче, когато бурята я връхлети — изрекоха пръстите на Енкидо, който ѝ подаде мускалчето. — Сълзите на сестрите по копие на Еверам са още по-ценни заради редкостта, с която се появяват.

Ашия протегна ръка и отблъсна мускалчето.

— Тогава ги задръж завинаги.

Тя наведе очи, неспособна да срещне погледа му.

— Би трябвало да се радвам. Какъв по-добър съпруг от сина на Избавителя би могла да си пожелае една жена? Когато ме доведоха при теб, си помислих, че тази съдба ми е отнета, но сега, когато се изправих отново срещу нея, аз не я желая. Защо ме пратиха тук, щом ще ме дадат на мъжа, който и без това би ме взел? Какъв е смисълът да ми дадеш всички тези умения, щом няма да ги използвам? Ти си моят учител и не искам никой друг.

Енкидо я погледна с тъжни очи.

Имал съм много жени, преди да се отдам на дама’тингите — казаха пръстите му. — Много синове. Много дъщери. Но никой от тях не ме изпълва с такава гордост, колкото ти. Лоялността ти кара сърцето ми да пее.

Тя се притисна към него.

— Асъм може и да ми е съпруг, но ти винаги ще си останеш мой господар.

Евнухът поклати глава.