Черепният трон

Шанвах и останалите отстъпиха назад в синхрон, който сякаш беше репетиран, и освободиха място за претендентката, но никое от момичетата не беше толкова глупаво. Ний’дама’тингите отстъпиха встрани пред Ашия и тя поведе сестрите си към големия фонтан, където продължиха да се къпят, сякаш нищо не се беше случило. Оброчените помогнаха на Аманвах и Джайя да седнат на пейките и започнаха да масажират безчувствените им крайници. Гледаха смаяно към Ашия и останалите, забравили, че са дошли да се изкъпят.

Това беше невероятно — произнесоха пръстите на Шанвах.

Не трябваше да се намесваш — отвърна Ашия. — Наредих ви да стоите настрани.

Шанвах, изглежда, се обиди, а останалите искрено се изненадаха.

Но ние спечелихме — каза Мича.

Спечелихме днес — съгласи се Ашия. — Но утре, когато тръгнат заедно срещу нас, ще трябва да се бием всички.

Ний’дама’тингите наистина ги нападнаха на следващия ден. Те влязоха вкупом в банята и заобиколиха големия фонтан, където се къпеха Ашия и нейните сестри по копие. Надвишаваха ги три пъти по брой.

Шест ний’дама’тинги бяха изнесени от банята от сестрите си в онзи ден, крайниците им бяха твърде безчувствени, за да ги издържат. Други накуцваха или потриваха посинели отоци. Някои бяха замаяни от недостига на въздух, а една все още не беше възстановила зрението си.

Изкараха уроците си уплашени, че ще бъдат наказани, но дори дама’тингите да бяха задавали въпроси, никоя от ний’дама’тингите не им беше казала нищо.

Когато се върнаха при Енкидо, те го намериха коленичил пред една малка маса с шест димящи купички. Момичетата винаги коленичеха до стената, когато се хранеха от малките си купички с обикновен кускус. В стаята досега никога не се беше появявала някаква мебелировка, различна от тренировъчното оборудване.

Но още по-изненадваща беше миризмата, която се разнасяше от купичките. Ашия се обърна и видя върху кускуса парчета месо, сочни и покрити с подправки. Устата ѝ се напълни със слюнка и стомахът ѝ изкурка. От половин година не беше опитвала такава храна.

Момичетата последваха като замаяни носовете си до масичката. Имаха усещането, че се носят във въздуха.

Учителят седи начело на масата — казаха им пръстите на Енкидо. — Срещу него е ний ка.

Той посочи Ашия, която коленичи в другия край на масата.

Даде знак на Шанвах и Сиквах да се настанят от едната ѝ страна, а Мича и Джарвах от другата.

После протегна ръцете си над димящите купички.

Тази вечер ще има месо в чест на шарумската кръв.

Той удари с юмрук по масата така, че купичките подскочиха.

За сестрите по копие на Еверам винаги ще има маса.

След този ден те винаги се хранеха заедно, като едно истинско семейство.

Той ги наказваше за провалите им, да, но Енкидо даваше и награди.

Месото никога не им се беше струвало толкова вкусно.

Годините минаваха. Когато навършиха шестнайсет, Ашия и останалите момичета получиха позволение да оставят косите си да растат. Те вече им се струваха тежки, неудобни. Ашия винаги носеше своята грижливо събрана отзад на главата си.

На седемнайсет, баща ѝ изпрати хора да я доведат при него. За пръв път от четири години тя напусна двореца на дама’тингите и светът навън ѝ изглеждаше странен. Коридорите в двореца на баща ѝ бяха ярко осветени и украсени, но ако човек беше бърз и гъвкав, можеше да намери много места за криене. Обучена да бъде невидима, тя можеше да изчезне за миг, стига да го пожелаеше.

Но не, тя бе дошла тук, за да я видят. Това беше някаква чужда концепция, полузабравен спомен от отминал живот.

— Любима дъще!

Когато влезе в тронната зала, Имисандра се изправи и отиде да я прегърне.

— За мен е чест да те видя, почитаема майко.

Ашия я разцелува по бузите.

Брат ѝ стоеше отдясно на трона, облечен в белите роби на пълноправен дама. Той ѝ кимна, но не направи опит да каже нещо, преди да е заговорил баща им.

Ашан не стана от трона си; гледаше я студено, като се опитваше да открие поне някакъв недостатък, който да осъди. Но след Енкидо тя можеше с лекота да задоволи всичките му очаквания. Пристъпи мълчаливо към него с изпънат гръб, сведен поглед и всяка гънка на черната ѝ роба — на мястото си. Спря се на точното разстояние пред трона, поклони се и зачака.

— Дъще — каза най-после Ашан. — Изглеждаш добре. Понася ли ти дворецът на дама’тингите?

Ашия изпъна гръб, но не отмести поглед от сандалите на баща си. До вратата имаше двама шаруми, които се намираха твърде далеч, за да му се притекат навреме на помощ. Между колоните зад трона се криеше един пазач кревакх. Като малка не би го забелязала, но сега беше, все едно е окичен със звънчета. Жалка защита за дамаджия на каджи и неговия наследник.