Черепният трон

Енкидо натисна силно, като я принуди да издиша. Когато Ашия се опита отново да си поеме дъх, установи, че не може. Евнухът не отпускаше натиска си. Тя се извиваше безпомощно и се напрягаше да раздвижи ръцете си, за да го удари.

Но той не се отказваше и накрая Ашия вече не можеше да контролира дори гърченето си. Пред очите ѝ отново започна да притъмнява.

„Обратно в съня“, помисли си тя почти с облекчение.

Но тогава евнухът леко отслаби натиска на едната си ръка. Ашия се опита да си поеме дъх и се задави. Дробовете ѝ все още не работеха с пълния си капацитет, но поне успя да глътне малко въздух. Това бе най-сладкият въздух, който бе вкусвала някога, но не ѝ беше достатъчен, затова вдиша отново. И отново.

Дишането ѝ запази ритъма си и пред очите ѝ отново започна да се прояснява, а крайниците ѝ си върнаха усещанията. Но този път тя се отказа да се бори, а се съсредоточи изцяло върху кратките животоспасяващи вдишвания.

Енкидо повдигна още малко ръката си. Позволи ѝ да вдъхне по-дълбоко и тя алчно се възползва от възможността.

Евнухът вдигна ръката си и нежно я отпусна върху гърдата ѝ. Ашия вдъхна дълбоко и разбра, че това е подаръкът му за нея. Нито едно удоволствие, което бе изпитала в живота си, не можеше да се сравни със съвършенството на това единствено вдишване.

Тогава той отново бавно натисна надолу. Ашия се отпусна, като му позволи да изтласка въздуха от дробовете ѝ. Миг по-късно евнухът вдигна ръката си и тя си пое дъх. В продължение на няколко минути му позволяваше да контролира дишането ѝ. След като толкова време се беше борила усилено, за да си поеме дъх, сега можеше да се отпусне изцяло и да позволи на Енкидо да диша вместо нея.

Помисли си, че може дори да заспи, успокоена, но той вдигна ръката си и започна да масажира слепоочията ѝ на същото онова място, чрез което ѝ бе причинил такава ужасна болка.

Зрението ѝ започна да се прояснява по-бързо и мъглата през очите ѝ започна да се оформя в мускулестата фигура на евнуха. Досега Ашия никога не беше виждала мъж без робата му и знаеше, че трябва да отмести очи, но татуировките по тялото му отново привлякоха погледа ѝ. Загадката на Енкидо.

Умелите пръсти на евнуха се отместиха от слепоочията ѝ към все още безчувствената ѝ ръка. Докато работеше върху нея, се появи леко изтръпване, но тя не можеше да усети пръстите му върху кожата си. Внезапно я прониза болка, която я накара да подскочи. Ашия рязко извъртя главата си настрани и видя, че Енкидо масажира мъничък оток на рамото ѝ. Един почти идеално кръгъл участък от лилава плът на мястото, където бе мушнал с пръста си.

Болката бързо отшумя, премина в приятно пощипване и изведнъж ръката на Ашия отново оживя.

Енкидо леко се извърна настрани и Ашия зърна на рамото му татуировка, която изглеждаше почти като отока ѝ.

Други подобни се виждаха и на слепоочията му, точно на местата, където бе стиснал Ашия. Очите ѝ пробягаха по тялото му, като следваха линиите, свързващи точките. Имаше много други, някои по-малки, други по-големи.

Енкидо се прехвърли към подутината на кръста ѝ. Тя се извъртя, за да види по-добре, но вече беше забелязала татуировката на същото място на гърба на евнуха.

Още преди да се заеме с краката ѝ, тя знаеше, че там също ще започне да усеща изтръпване и пощипване.

„Той ме обучава — осъзна момичето. — Татуировките по тялото му представляват свещените текстове.“

Ашия погледна към лицето на Енкидо, докато той я масажираше, и откри в него единствено доброжелателство. Тя протегна ръка и докосна една от точките на гърба му.

— Сега разбирам. Разбирам и ще кажа и на другите… учителю.

Енкидо се наведе към нея. За миг Ашия си помисли, че си представя това, но не беше така. Той се задържа в тази поза твърде дълго.

Поклони ѝ се, както учител се покланя на ученика си, след което я вдигна на ръце и я понесе нежно, като бебе, към мястото, където спяха братовчедките ѝ. Положи я до тях и нежно затвори клепачите ѝ с пръсти.

Ашия не се възпротиви, прегърна братовчедките си и потъна в дълбок сън.

Събудиха се внезапно. Енкидо може и да беше ням, но въпреки това можеше да изкарва гръмотевични звуци от лакирания рог, допрян до устните му. Като че ли самите стени трепереха. Момичетата запищяха и запушиха с длани ушите си, но звукът не спря дори след като скочиха на крака. Ашия нямаше представа за времето, но сигурно бяха спали в продължение на часове. Чувстваше се освежена, макар тялото все още да я болеше.

Евнухът окачи рога на стената, подаде на всяка една от тях по една кърпа и ги поведе към банята. Момичетата се движеха една след друга, но Ашия непрекъснато хвърляше погледи назад към братовчедките си. Лицето на Шанвах беше студено, лишено от всякакви мисли. Сиквах вървеше с накуцване и попъшкваше, докато слизаха надолу по стълбите.

Както и преди, Енкидо ги изчака отвън, докато влизаха в съблекалнята. Чуваха бълбукането на фонтаните, докато размотаваха бидотата си, но иначе цареше тишина. И наистина се оказа, че банята е празна.