Черна дупка

Рийз слушаше и кимаше сериозно.

— Значи като се върти по-бързо — или пък по-бавно — дървото избутва въздуха и може да се измъква от гравитационни ями или пък да се насочва към светлината?

— Точно така. Работата на пилота е да генерира завеса от дим, която да скрива светлината и по този начин да направлява полета на дървото.

Рийз се намръщи с разсеян поглед.

— Не разбирам обаче как може дървото да променя скоростта си на въртене.

Палис отново се изненада.

— Много добри въпроси задаваш — внимателно отбеляза той. — Ще се опитам да ти обясня. Дънерът представлява един кух цилиндър; в него се намира друг твърд цилиндър, който се нарича ствол и който виси във вакуумно пространство. Дънерът и останалата част от дървото са от лека дървесина с много фини влакна; стволът обаче се състои от доста по-плътен материал, а вакуумното пространство е пресечено надлъж и нашир с подпори и ребра, които предпазват ствола от срутване. И така той се върти във вакуума си; едни влакна, подобни на мускули, го карат да се върти по-бързо и от скитер. Значи, когато дървото иска да ускори въртенето си, то малко забавя ствола и въртенето на ствола се предава на дървото. А когато дървото иска да намали ход, става така, сякаш то излива част от въртящия си момент в ствола. — Палис се опита да намери други думи, с които да обясни нещата още по-добре; през ума му прелитаха смътни, наполовина разбрани фрагменти от лекциите на Учените: моменти на инерция, запазване на ъгловата скорост на въртене…

Накрая се предаде и сви рамене.

— Ами, не мога да ти го обясня по-добре. Разбра ли за какво става дума?

Рийз кимна.

— Струва ми се, че да.

Той изглеждаше странно доволен от отговора на Палис; този израз на задоволство напомняше на пилота за Учените, с които беше работил, израз, отразяващ удоволствието, което човек изпитва, когато разбере по какви закони съществува светът.

Гоувър мрачно ги наблюдаваше от периферията на дървото.

Палис бавно пристъпи назад към мястото си до дънера. Какво ли образование получава средният миньор, чудеше се той. Съмняваше се дори, че Рийз е грамотен. Веднага щом детето стане достатъчно силно, то без съмнение беше откарвано насила в леярната или пък долу при рушащата се повърхност на желязната звезда, за да започне живот на изсмукващ всички жизнени сили тежък труд…

А принудата идваше от икономиката на Мъглявината, напомни си той яростно; икономика, която той — Палис — подпомагаше да съществува.

Пилотът поклати глава с дълбоко притеснение. Той никога не бе приемал теорията, която беше много популярна на Рафт, че миньорите са някакъв човешки подвид, способен единствено да упражнява тежката физическа работа, на която е подложен. Каква ли беше продължителността на живота при миньорите? Трийсет хиляди смени? Или може би по-малко? Дали Рийз щеше да живее достатъчно дълго, за да разбере какво е ъглова скорост на въртене? А какъв прекрасен специалист по дърветата можеше да излезе от него… или пък, призна той пред себе си със съжаление, може би още по-добър Учен.

В главата му започна да се оформя един много смътен план.

Рийз се приближи до дънера и прибра дажбата си за края на смяната. Младият миньор се огледа разсеяно из празното небе. С издигането на дървото към Рафт, отдалечаването му от Сърцевината и приближаването му към края на Мъглявината, въздухът ставаше осезаемо по-прозрачен.

През клоните и въздишките на вятъра долиташе някакъв далечен звук: дисонантен вик, огромен и потаен.

Рийз погледна въпросително Палис. Пилотът на дървото се усмихна.

— Това е песен на кит.

Момчето се огледа с нетърпение, но Палис го предупреди:

— На твое място хич нямаше да се притеснявам. Звярът може да е на много километри оттук…

Пилотът се загледа замислено в Рийз.

— Рийз, има нещо, което не си ми казал още. Ти си пътник без билет, нали така? Но едва ли имаш някаква представа как е на Рафт. Така че… защо го направи? От какво се опитваш да избягаш?

Челото на Рийз се набръчка, докато той мислеше над въпроса.

— От нищо не бягам, пилоте. Мината е тежко място, но така или иначе тя е моят дом. Не. Махнах се, за да намеря отговора.

— Отговора? На какво?

— На това защо Мъглявината загива.

Палис огледа замислено младия миньор и усети как по гръбнака му пробягват тръпки.

Рийз се събуди, след като беше поспал удобно в гнездото си от листа. Палис се бе надвесил над него на фона на едно ясно небе.

— Нова смяна — каза рязко пилотът. — Всички ни очаква тежка работа: приземяване, разтоварване и…

— Приземяване? — Рийз разтърси глава, за да прогони съня. — Значи сме пристигнали?

Палис се ухили.

— Е, не личи ли по всичко?

Той се дръпна настрани. Зад него Рафт се издигаше огромен в небето.

3.

Холербах вдигна глава от отчета на лабораторията с всезнаещ поглед. После свали очилата си, постави ги върху бюрото пред себе си и започна методично да масажира челото си между очите.

— О, моля те, седни, Мит — каза той изтощено.