Черна дупка

Той различи някакви здрави пирамиди, които бяха закрепени на палубата и стигаха едва до средата на човешки ръст. Рийз примижа, за да огледа палубата; пирамидите бяха разхвърляни навсякъде. Той видя как мъж и жена бяха спрели до една от пирамидите, увлечени в спокоен разговор, а мъжът стържеше по металния конус с крак; на друго място пък групичка деца се гонеха сред серия пирамиди по правилата на някаква сложна гоненица.

А от всяка пирамида право нагоре се извисяваше по един кабел; Рийз извърна лице, за да проследи линията от кабели и зяпна.

За всеки кабел беше завързан по един дънер на дърво.

За Рийз и едно летящо дърво си беше чудо на чудесата. Сега, над Рафт, той беше изправен пред доста солидна гора. Всеки привързан кабел беше вертикален и доста опънат и Рийз почти усещаше напрягането на впрегнатите дървета при съпротивата им срещу притеглянето на Сърцевината. Светлината на Мъглявината се филтрираше при преминаването си през въртящите се редици от дървета и така палубата на Рафт беше потопена в мека светлина; танцуващи около гората скитери придаваха на светлината пастелнорозов оттенък.

Дървото на Рийз продължи да се издига, докато стигна до най-високия пласт на гората. От пейзаж Рафт се превърна в един остров сред въздуха, обграден от корона от обилен, променящ се листак. Небето над Рийз изглеждаше по-тъмно от обикновено и той усети, че виси на самия край на Мъглявината, а като погледна надолу, видя мъглите, обгърнали Сърцевината; и в цялата тази вселена от въздух единственият знак за човешко присъствие беше Рафт — парче желязо, простиращо се сред много километри въздух.

Рийз усети тежка ръка върху рамото си. Стресна се. Над него стоеше Палис, а покривалото от пушек беше нещо като екран, на фона на който се открояваше суровото му лице.

— Какво има? — изръмжа той. — Никога ли не си виждал няколко хиляди дървета преди?

Рийз усети как се изчервява.

— Аз…

През белезите си обаче, Палис се усмихваше.

— Виж какво, много добре те разбирам. Повечето хора го приемат като нещо дадено. Но всеки път, когато го видя от външната му страна, ме побиват леки тръпки.

В главата на Рийз се надпреварваха хиляди въпроси. Какво ли беше усещането да се разхождаш по онази повърхност? Как ли са успели да построят Рафт, висящ в пустотата над Сърцевината?

Ала сега не беше време за това; трябваше да се върши работа. Той стана на крака и уви пръстите на краката си около клоните като дългогодишен специалист по дърветата.

— А сега, миньоре — каза Палис, — хайде да си караме дървото. Трябва да се спуснем обратно в онази гора. Да накараме гърнетата да затрещят от огъня; искам толкова гъсто покривало, че да мога да се разхождам по него. Разбрано?

Най-сетне Палис май остана доволен от положението на дървото над Рафт.

— Добре, момчета. Сега!

Гоувър и Рийз търчаха около горивните гърнета и пъхаха в пламъците цели наръчи влажна дървесина. Към покривалото над главите им полетяха кълба дим. Докато работеше, Гоувър кашляше и ругаеше; Рийз скоро усети, че очите му сълзят, а пълният със сажди пушек дразнеше гърлото му.

Дървото се наклони под тях — като това за малко да накара Рийз да падне сред листата, — след което започна да се отделя от покривалото си от пушек. Рийз огледа небето: падащите звезди минаваха наоколо осезаемо по-бавно, отколкото преди; той предположи, че дървото е загубило поне една трета от въртящия си момент в опитите си да избяга от тъмнината на пушека.

Палис изтича до дънера и откачи един доста дълъг кабел. Той провря врата и раменете си през листата и започна да го развива; Рийз виждаше как Палис борави с кабела, за да не се закачи той по другите дървета.

Най-после дървото започна да се хлъзга през най-външните слоеве на гората. Рийз се взираше в дърветата, покрай които минаваха, а всяко от тях бавно се въртеше и опъваше достолепно кабела, за който беше завързано. Тук-там момчето забелязваше мъже и жени, които пълзяха сред листака; те махаха на Палис и викаха нещо с едва доловими гласове.

Когато дървото навлезе в тъмнината на гората, Рийз усети колко е несигурно. Листата му се въртяха във всички посоки, докато се опитваше да възприеме неравномерните петна светлина, които играеха по короната му. Най-накрая то забави ход, което си беше нещо като върхово постижение и въртенето му се забави; с едно леко подскачане дървото се издигна на няколко метра, след което внезапно спря. Кабелът, прикрепен към дънера му, вече беше достатъчно опънат; той потрепваше и се извиваше във въздуха, докато удържаше дървото. Рийз проследи линията на кабела; както беше очаквал, далечният му край стигаше до палубата на Рафт, а двама мъже го прикрепяха здраво към една от пирамидите, висока до средата на човешки ръст.

Рийз падна на колене и докосна познатата дървесина. През добре оформения клон се надпреварваха сокове, които караха повърхността му да потръпва като кожа; момчето усещаше възбудата на дървото в опитите му да се измъкне от този капан и почувства как в стомаха му се надига странна симпатия.