Черна дупка

— Спести ми тривиалните неща — рязко го прекъсна Декър. — Този абсурден проект ще изисква много тежка работа, ще причини наранявания, смърт. И няма никакво съмнение, че отлитащият Мост ще отнесе със себе си много от най-добрите умове на човечеството и така още повече ще влоши положението на онези, които ще останат тук. Ако тази мисия не разполага с приличен шанс да успее, аз няма да я подкрепя. Това е положението. Нямам намерение да съкращавам живота на всички, за които нося отговорност, просто за да дам възможност на шепа герои да се повозят за удоволствие в пространството.

— Знаеш ли — намеси се Холербах замислено, — съмнявам се, че когато ти — ъ-ъ, придоби — власт на Рафт, си представяше, че ще ти се наложи да вземаш подобни решения.

Декър се намръщи.

— Присмиваш ли ми се, Учен?

Холербах затвори очи.

— Не.

— Нека да помислим — предложи Рийз. — Холербах, трябва да пренесем генетична група, която е достатъчна, за да може да поддържа вида ни. Колко хора са това?

Холербах сви рамене.

— Четири-петстотин?

— Можем ли да качим толкова много?

Възрастният Учен направи пауза, преди да отговори.

— Да — каза бавно той. — Но е необходима много прецизна организация. Правилно планиране, разделяне на дажбите… Пътуването няма да е за удоволствие.

Декър изръмжа:

— Генетична група? Вашите петстотин човека ще пристигнат като бебета в новия свят, без да имат каквито и да било средства за живеене. Преди да започнат да се размножават, ще трябва да намерят начин да не паднат в сърцевината на новата мъглявина.

Рийз кимна.

— Да. Но и Екипажът на първия Кораб е направил същото. Нашите емигранти ще са в много по-лошо материално положение… но поне ще знаят какво да очакват.

Декър удари с юмрук по бедрото си.

— Искаш да ми кажеш, че мисията има шанс да успее, че е възможно да се появи една нова колония, която може и да оцелее? Холербах, ти съгласен ли си?

— Да — отвърна тихо Холербах. — Трябва да разгледаме всички подробности. Но… да. Можеш да ми имаш доверие.

Декър затвори очи, а широките му рамене се отпуснаха.

— Добре. Трябва да продължим да работим по схемата си. И този път се опитайте да предвидите проблемите.

Рийз усети голямо облекчение. Ако Декър беше взел противоположното решение — ако великата цел беше отхвърлена — как щеше той, Рийз, да прекара останалата част от живота си?

Младият мъж потрепери. Не можеше дори да си го представи.

— Сега пред нас стоят по-нататъшни действия — каза Холербах. Той вдигна ръката си, която повече приличаше на ръка на скелет, и започна да изброява. — Очевидно трябва да продължим проучванията си по самата мисия — екипировката, разделянето, насочването на Моста. А за тези, които ще останат тук, трябва да организираме преместването на Рафт. — Декър го изгледа изненадан. — Декър, тази звезда там горе няма да се махне сама. Щяхме да сме се разкарали оттук преди много време, ако положението беше нормално. Сега, когато се реши Рафт да остане в рамките на тази Мъглявина, трябва да го преместим. И най-накрая… — Гласът на Холербах замря.

— И най-накрая — прекъсна го Декър с горчивина, — трябва да решим как да подберем хората, които ще пътуват с Моста. А също и тези, които ще останат тук.

Рийз се обади:

— Може би нещо като теглене на жребий ще е най-справедливо…

Декър поклати глава.

— Не. Това пътуване ще има успех, само ако подберем най-подходящите хора.

Холербах кимна.

— Ти си прав, разбира се.

Рийз се намръщи.

— Предполагам. Но… кой ще подбере „подходящия“ екипаж?

Декър се втренчи в него, а белезите по лицето му станаха още по-дълбоки, докато заприличаха на маска от болка.

— А ти кой мислиш, че ще е?

Рийз разклати сферата с питието си.

— Та така стоят нещата — каза той на Палис. — Сега Декър трябва да вземе най-важното решение в живота си.

Палис стоеше пред клетката си с млади дървета, провиращи клони през дървената решетка. Някои от тях бяха почти готови да бъдат пуснати на свобода, помисли си той разсеяно.

— Властта носи със себе много отговорности, както изглежда. Не вярвам Декър да си е давал сметка за това, когато се качи на върха на онзи смешен Комитет. Но със сигурност го разбира сега… Декър ще вземе най-доброто решение; нека само се надяваме, че и всички останали ще направим същото.

— Какво имаш предвид като казваш останалите?

Палис вдигна клетката от поставката й; беше лека, макар и доста обемна, и той я протегна към Рийз. Младият Учен остави сферата с питието си на земята и колебливо пое клетката, взирайки се в развълнуваните млади дръвчета.

— Това трябва да замине с Моста — заяви Палис. — Може би е хубаво даже да вземете още. Пуснете ги на свобода в новата мъглявина, оставете ги да се размножават… и след няколкостотин смени ще започне да се оформя цяла нова гора. Ако новото място вече си няма такава де…

— Защо ми го даваш това на мен? Не разбирам, пилоте.

— Аз обаче разбирам — прозвуча гласът на Шийн.

Палис се извърна. Рийз зяпна и разклати клетката в изненадата си.

Тя стоеше точно от вътрешната страна на вратата, а дифузната звездна светлина играеше по нежните косъмчета на голите й ръце.