Черна дупка

— Той твърдеше, че навремето Къртиците трябва да са били летящи машини. И ако се вгледаш отблизо, можеш да видиш къде са били прикрепени реактивните двигатели, перките и така нататък. Значи, твърдеше Рийз, Къртиците сигурно разбират от орбитална динамика, поне до известна степен. Опитахме се да вкараме част от задачите си в една Къртица. Отне ни часове за общуване от вида въпрос-отговор там долу, на повърхността на ядрото… но накрая започнахме да получаваме резултати, които могат да бъдат използвани. Сега вече Къртиците дават изчерпателни отговори и напредваме доста бързо.

Шийн кимна, докато разбъркваше питието си.

— Впечатляващо. И сте сигурни в качеството на резултатите?

Ученият като че ли се поукроти малко.

— По-сигурни не можем да бъдем. Проверихме получените резултати с изчисленията, които бяхме направили на ръка. Но нито един от нас не е специалист точно в тази област. — Гласът му отново стана сериозен. — Нашият главен навигатор беше Сипс, нали разбираш?

Тя не можа да измисли нищо в отговор. Изсипа в гърлото си и последната глътка от питието си.

— Е, виж какво, Грийе, мисля, че е време да…

— Я да видим сега къде може старият Куид да пийне едно тук?

Гласът беше нисък и хитър. Шийн се извърна стресната и се озова пред широко, набръчкано лице; усмивката на него разкриваше развалените корени на зъбите, а по тялото й тичаха черните му очи. Тя не можа да се въздържи и се отдръпна от Кокала. Усещаше смътно как Грийе трепери до нея.

— Какво… искаш?

Кокалът поглади едно фино гравирано копие от кост. Очите му се разшириха от закачлива изненада.

— Но, скъпа моя, току-що пристигам и виж само как ме посрещат. А? Сега, когато всички сме приятели… — Той направи една крачка, за да се приближи още повече. — Старият Куид ще ти хареса, когато го опознаеш по-добре…

Шийн задържа позициите си и остави отвращението да се изпише на лицето й.

— Само се приближи още малко и ще ти счупя проклетата ръка.

Той се разсмя равнодушно.

— Много ще ми е интересно да видя как ще се опиташ да го направиш, скъпа. Не забравяй, че съм постигнал чудесното си телосложение при условия на силна гравитация… а не в тая по бебешки нежна микрогравитация, дето си я имате тук. Мускулите ви изглеждат доста добре, но се обзалагам, че костите ви са чупливи като мъртви листа. — Кокалът я изгледа остро. — Да не си изненадана, че старият Куид използва думи като „микрогравитация“, момиче? Може да съм Кокал, но нито съм чудовище, нито съм глупав. — Той протегна ръка и сграбчи нейната. Хватката му беше направо желязна. — Това е урок, който очевидно ще трябва да научиш…

Тя се отблъсна с двата си крака от стената на бара и направи едно бързо задно превъртане, като по този начин освободи ръката си. Когато се приземи, вече имаше нож в юмрука си.

Той вдигна двете си ръце с възхитена усмивка.

— Добре де, добре… — При което обърна погледа си към Грийе; Ученият беше притиснал сферата с питието до гърдите си и трепереше. — Чух те какво казваше — рече Куид. — Всички тия истории за орбитите и траекториите… Но няма да успеете, да знаеш.

Бузите на Грийе потръпнаха и се изпънаха.

— Какво искаш да кажеш?

— Какво ще направите, когато си се возите на вашето парче желязо, там долу, около самата Сърцевина и откриете, че се движите по път, който не присъства в таблиците ви с числа? В критичния момент — когато сте най-близо — ще имате може би само няколко минути, за да реагирате. Какво ще направите тогава? Ще се върнете и ще подчертаете още малко по хартията? А?

Шийн изсумтя.

— Ти си експерт, така ли?

Той се усмихна.

— Най-сетне започна да разбираш цената ми, скъпа. — Куид се потупа по главата. — Тук има много повече орбити, отколкото на всички късчета хартия в цялата Мъглявина.

— Пълни глупости — изсъска тя.

— Така ли? Малкото ти приятелче Рийз не е на същото мнение, нали? — Той прехвърли копието си в дясната ръка; Шийн държеше под око костния връх на оръжието. — Но пък — продължи Куид, — Рийз видя какво можем да правим с тия неща…

Той внезапно се извърна така, че застана с лице към звездното ядро и с изненадваща грациозност хвърли копието. Оръжието се ускори в гравитационната яма на ядрото от пет гравитационни единици. Летейки толкова бързо, че в зрението на Шийн то просто изчезна за секунда, копието мина само на няколко метра от металния хоризонт и зави зад звездата…

… а след това се появи от другата страна на ядрото, изниквайки пред Шийн като внезапно появил се юмрук. Тя приклекна, като сграбчи Грийе; но копието мина на няколко метра над главата й и отлетя нататък във въздуха.

Куид въздъхна.

— Е, не беше съвсем добре. Старият Куид има нужда да се прицели по-добре. Но въпреки това — намигна той, — не е толкова лошо като за първи опит, а? — Кокалът ръчна висящия корем на Грийе. — Ей на това аз му викам орбитална динамика. И всичко е в главата на стария Куид. Невероятно, нали? Ето затова са ви необходими Кокалите. А сега Куид има нужда да пийне едно. Ще се видим по-късно, скъпа…

И той мина покрай тях и влезе в бара.

Горд отметна оредяващата си руса коса от очите и удари по масата.