Черна дупка

— Не зная, Палис. Просто дадох пример; сигурен съм, че има и по-добри начини.

Декър се облегна назад, а белязаното му лице представляваше маска от силна концентрация.

Холербах вдигна кривия си пръст.

— Ти, разбира се, си направил това пътешествие почти насилствено, Рийз. Ако не беше намерил начин да отвлечеш онзи кит, дори сега вече щеше да летиш сред звездните облаци с него.

— Може би точно така трябва да постъпим — каза Палис. — Да си прорежем път в самите китове, да вкараме вътре храна и вода и да ги оставим да ни отнесат в новия ни дом.

Рийз поклати глава.

— Не мисля, че това ще свърши работа, пилоте. Вътрешността на кита не е предназначена да поддържа човешки живот.

Палис отново започна да се бори със странните идеи.

— Значи ще трябва да отведем Рафт… но Рафт ще загуби всичкия си въздух, нали така, когато излезе от Мъглявината. Значи е необходимо да построим нещо като черупка, за да задържим атмосферата в него…

Холербах кимна, очевидно доволен.

— Добре разсъждаваш, Палис. Може би още не е късно да направим от теб Учен.

— Покровителстващ стар дърдорко — каза Палис с обич.

Огънят в Рийз отново се разпали. Той насочи съсредоточения си поглед към Декър.

— Някъде дълбоко сред всички тези глупости е заровен начинът, по който можем да спасим човешката раса. Това е заложено сега на карта. Ние сме в състояние да го направим; изобщо не се съмнявай в това. Но имаме нужда от подкрепата ти. — И Рийз замълча.

Палис спря да диша. Той усещаше, че присъства на историческо събитие, повратна точка в историята на вида му и по някакъв начин всичко зависеше от Рийз. Палис внимателно се вгледа в младия Учен, помисли си, че мускулите по страните му леко играят; решимостта на Рийз обаче личеше в погледа му.

Най-накрая Декър тихо попита:

— Как ще започнем?

Палис изпусна дъха си малко по малко; той видя как Холербах се усмихва и как в очите на Рийз проблясва нещо като победа; но никой от двамата не започна да скача от радост, което беше знак за мъдростта им. Рийз каза:

— Най-напред ще се свържем с миньорите.

Декър избухна:

— Какво?

— И те са човешки същества, както знаеш — намеси се внимателно Холербах. — И те имат право да живеят.

— А освен това се нуждаем от тях — добави Рийз. — Ще ни трябва желязо. Много желязо…

И така, Палис и Джейън бяха унищожили своето дърво, а сега седяха върху един покрив на Белт. Звездното ядро висеше над тях като петно в небето; валеше ситен дъжд, от който брадата и косата на Палис залепваха по лицето му. Шийн седеше с лице към тях и бавно дъвчеше парче подобие на месо. Джейм стоеше зад нея със скръстени ръце. Шийн каза бавно:

— Още не знам защо просто не ви убия.

Палис изсумтя разгневено.

— Въпреки всичките ти недостатъци, Шийн, никога не съм те имал за глупачка. Не разбираш ли колко е важно това, заради което специално дойдох дотук, за да ти го кажа?

Джейм се усмихна самодоволно.

— Ние как можем да сме сигурни, че това не е някакъв номер? Пилоте, явно забравяш, че сме във война.

— Номер ли? Ти тогава ми обясни как Рийз е оцелял по време на изгнанието си извън пределите на Белт и как стана така, че се прибра обратно качен на един кит. Боже мой, разказът му е много близо до най-простата хипотеза, когато се замислиш за всичко това.

Джейм се почеса по покрития си с мръсотия скалп.

— Най какво?

Джейън се усмихна. Палис махна с ръка:

— Някой път ще ви обясня… По дяволите, казвам ви, че на войната й е отминало времето, барман. Оправданието за нея просто вече не съществува. Рийз ни показа начин да се измъкнем от газовия затвор, в който се намираме… но трябва да работим заедно. Шийн, не можем ли да се махнем от тоя идиотски дъжд?

Дъждовните капки се търкаляха по измореното й лице.

— Вие не сте добре дошли тук. Казах ти го вече. Просто ви търпим в момента. Нямате право на подслон…

Думите й не се бяха променили почти никак, откакто Палис бе започнал да описва мисията си на Белт… но дали тонът й не беше малко по-несигурен?

— Виж какво, Шийн, аз не ви моля за едностранна сделка. Ние се нуждаем от желязото ви, от уменията ви да обработвате метала, но вие се нуждаете от храна, вода и медицински доставки. Не е ли така? А за добро или зло, Рафт все още държи монопола над машините за провизии. Затова мога да ви кажа, че с пълната подкрепа на Декър, Комитета, както и на всички проклети останали, които пожелаете да ви набавя, ние сме готови да си поделим усилията. Ако искате, ще ви отделим ваш собствен сектор на Рафт с негови собствени машини. А в по-далечен план… ние предлагаме на миньорите живот за децата им.

Джейм се наведе напред и се изплю в дъжда.

— Пълни сте с номера, пилоте.

Седящата до Палис Джейън сви ръката си в юмрук.

— Проклет глупак такъв…

— О, я млъквайте и двамата — Шийн избута назад мократа си коса от очите си. — Виж какво, Палис; дори и да кажа „да“, това не е окончателно. Ние си нямаме „Комитет“, нито шеф, нито нищо подобно. Просто разговаряме всички заедно за нещата.

Палис кимна, а в сърцето му се надигна надежда.