Черна дупка

Корпусът му се струваше по-топъл, отколкото беше обикновено. Скоростта на вятъра отвън трябва да бе нещо невиждано, буквално лишеният от триене материал, от който беше направен корпусът на Моста, позволяваше на въздуха да се плъзга безобидно с едва забележимо покачване на температурата. Умореният мозък на Рийз се препъваше по пътищата на мислите му. Ако човек измереше покачването на температурата, разсъждаваше той, вероятно можеше да добие представа за коефициента на триене на корпуса. Но, разбира се, бяха необходими и някои данни за топлопроводимостта на материала…

— Невероятно е, нали?

Нийд беше застанал до него. По-младият мъж полюшваше един секстант в ръцете си. Рийз се усмихна.

— Какво правиш тук?

— Ами нали трябва да измервам скоростта ни.

— И?

— Движим се с максимална скорост за силата на гравитацията тук. Моята преценка е, че след около десетина смени ще стигнем до Сърцевината…

Нийд даваше отчета си отнесено, защото вниманието му беше ангажирано с гледката навън; думите му обаче оказаха почти електрическо въздействие върху Рийз. Десет смени… само след десет смени щеше да се взре в лицето на Сърцевината и тогава щеше да се реши съдбата на расата му.

Той се върна обратно в настоящето.

— Ние така и не довършихме обучението ти, Нийд, нали?

— Имаше други събития, които бяха по-важни — отвърна сухо Нийд. — Нека си намерим дом, където винаги ще имаме време да обучаваме хората си както подобава… време дори за да гледаме навън през прозореца…

Джейън започна да говори, дори още преди да е стигнала при тях.

— … и ако не кажеш на тоя непоносим стар галфон, че си е оставил чувството за приоритети на Рафт, тогава не отговарям за действията си, Рийз!

Рийз изсумтя вътре в себе си. Очевидно почивката му беше свършила; Джейън връхлетя върху него, заедно с Холербах, който я следваше по петите, като се придърпваше внимателно по мрежата от въжета. Старият Учен промърмори:

— Не мога да повярвам, че един обикновен Втори ранг ми говори по този начин, откакто… откакто…

Рийз вдигна двете си ръце.

— Ей, я успокойте топката, вие двамата. Почни отначало, Джейън. В какво се състои проблемът?

— Проблемът — изстреля Джейън, като вирна палеца си — е в самия този стар тъпак, който…

— Ей, ама колко си нагла…

— Млъкнете! — отсече Рийз.

Потръпваща, Джейън направи видими усилия да се поуспокои.

— Рийз. Кажи ми, отговарям ли или не за телескопа?

— Доколкото знам, да.

— И моите указания са да проверявам дали навигаторите — и техните така наречени помощници, Кокалите — получават всички данни, които са им необходими, за да преценят по каква траектория да се движим, когато стигнем до Сърцевината. И това трябва да е най-важното нещо за нас. Нали така?

Рийз потърка носа си със съмнение.

— Не мога да оспоря това…

— Тогава кажи на Холербах да държи проклетите си ръце настрани от моя уред!

Рийз потисна усмивката си и се обърна към Холербах:

— Ти какво си намислил, главен Учен?

— Рийз… — старецът кръстоса дългите си пръсти и започна да подръпва отпуснатата им кожа, — останали сме само с един съществен научен инструмент. Сега нямам никакво намерение да повтаряме споровете около натоварването на този кораб. Разбира се, големината на генетичната група трябва да бъде на първо място… — Той удари с юмрук по дланта си. — Въпреки това, точно в този момент на слепота, ние приближаваме към най-голямата научна загадка в целия космос: самата Сърцевина…

— Иска да обърнем телескопа към Сърцевината — прекъсна го Джейън. — Можеш ли да повярваш?

— Познанието, което може да се получи дори чрез едно повърхностно наблюдение, е безценно.

— Холербах, ако не използваме оня проклет телескоп за нуждите на навигацията ни, може да погледнем Сърцевината по-отблизо, отколкото му се иска на всеки един от нас! — Джейън се вторачи в Рийз. — Е?

— Е, какво?

Холербах гледаше тъжно към Рийз.

— За Бога, момче, подозирам, че този дребен местен проблем е само първото невъзможно нещо, което трябва да отсъдиш, от всички други, които ще последват.

Рийз се почувства объркан, изолиран.

— Но защо аз?

Джейън рече:

— Защото Декър е все още на Рафт. А кой друг остава?

— Кой наистина? — измърмори Холербах. — Съжалявам, Рийз; мисля, че нямаш кой знае какъв избор…

— Както и да е, какво ще правим с тоя проклет телескоп?

Рийз опита да се съсредоточи.

— Добре. Виж какво, Холербах, трябва да се съглася, че работата на Джейън сега е на първо място…

Джейън нададе вик, който прониза въздуха.

— Така че е необходимо изследванията ти да се въртят около тази работа. Добре? Но — продължи бързо той, — когато се приближим достатъчно до Сърцевината, парните реактивни двигатели така или иначе вече няма да вършат работа. Така че навигацията ще е само едно губене на време… и телескопът ще бъде свободен, а Холербах ще може да си върши работата. Може би Джейън даже ще ти помогне. — Той изду бузите си. — Това как е като компромис?

Джейън се ухили и го ръчна по рамото.

— Още не е късно да те направим член на Комитета. — Тя се обърна и се издърпа по въжетата обратно към вътрешността на залата.

Рийз усети как раменете му се отпускат.