Черния мустанг

Добрият Франк разказваше всичко това по такъв драстичен начин не да речем, за да забавлява слушателите си, а просто защото се отличаваше с такова драстично особнячество. Той бе обзет от съчувствие към братовчеда си Дрол, но не подозираше, че разказът му будеше по-скоро смях, отколкото състрадание. Двамата Тимпе го бяха зяпнали и по израза на лицата им ясно личеше, че дребосъкът извънредно много им харесва.

— Сега проумяваш ли каква е връзката между белия кон, пъна и остров Ишиа? — попита той Олд Шетърхенд.

— Започвам да схващам — отвърна ловецът. — Продължавай да разказваш!

— Онова, което следва, е още по-болезнено. Положих всички възможни усилия да оправя моя Дрол. Взех да му дърпам краката, да ги разтърсвам и разтривам. После го бутах и блъсках, докато най-сетне се изправи, но от болки, както каза самият той, а не защото му беше станало по-добре. После с голяма мъка му помогнах да се качи на коня, и то на моя, а аз пък яхнах неговия, защото оттук нататък братовчед ми съвсем нямаше да издържи на туй непрестанно спъване. Бледото му лице изглеждаше съвсем изпито. Очите му хлътнаха и за два дни той изгуби като нищо два-три килограма от теглото си. Цели два дни, представяш ли си! Толкова време ни беше необходимо, за да стигнем до форт Манърс. До края на живота си няма да забравя тези два дена! Какво охкане и пъшкане! Какви стенания и жалби! Какво вайкане и какви вопли! Сърцето ми щеше да се пръсне, но аз продължих да яздя редом с него храбро и предано на онзи препъващ се бял кон. Болките му така се усилиха, че благодарих на Създателя, когато фортът най-сетне изплува пред очите ни. Там лекарите се нахвърлиха върху Дрол с вендузи, синапи и испански мухи, които изглежда произхождаха от остров Ишиа. Дори се наложи клетникът да пие и терпентин, което никой разумен човек не прави даже когато не е нападнат от тази болест.

— Подобри ли се състоянието му? — попита Олд Шетърхенд.

— Взе малко по малко да се подобрява. След една седмица бяхме докарали работата дотам, че можеше да се мисли бавно да продължим пътя си. И издържа дотук, но щом пристигнахме, почувства, че трябва да си даде няколко дни почивка.

— Откога сте тук?

— От завчера. Утре се канехме пак да тръгваме.

— Накъде?

— Към Санта Фе.

— Това го каза вече, но аз имах предвид най-близката ви цел.

— През Олдър Спринг нагоре към Руфсайд.

— При други обстоятелства това би било много добре, защото знам, че този път ти е познат — нали преди време заедно яздихме по него. Но сега той лесно може да се окаже за вас гибелен, което важи в извънредно голяма степен тъкмо за утре.

— Защо?

— Защото с една голяма орда команчи Черния мустанг ще бъде там утре. Вероятно щяхте да му паднете право в ръцете.

— Черния мустанг. Мъчителя на ловците? — изплашено попита инженерът. — Че каква работа има той при Олдър Спринг, тъй близо до нас? Мистър Шетърхенд, дали това не ни засяга?

— Не, не вас, а мен и Винету.

— Защо пък вас двамата?

— Вождът на команчите знае, че се каним да отидем до онова място и иска да ни залови.

— All devils! Какъв късмет, че сте го узнали! Сега естествено в никакъв случай няма да яздите дотам, нали?

— Напротив. Тъкмо сега непременно ще отидем.

— Сър, ти добре ли си? Ще влезете направо в устата на вълка!

— Нека се зъби колкото си ще, няма да му позволим да ни ухапе!

— Но нищо не ви принуждава на тази дръзка постъпка!

— Кой ти каза? Ние трябва да отидем, а твърде е възможно и ти да дойдеш с нас.

— Аз ли? Е, ако трябва да бъда откровен, ще ти призная, че страшно бих се радвал при удобен случай да изгърмя един-два килограма барут по този червенокож подлец, ама да взема да го довлека дотук за косите? Не, предпочитам да не го правя.

— И съвсем не е необходимо, защото той сам ще дойде. Става дума за твоя колега и неговите хора от Фъруд Камп.

— За него ли? Откъде накъде?

— Той ще бъде нападнат от команчите.

— Какво? Сериозно ли говориш?

— Разбира се. Именно тази причина ни накара да дойдем тук с извънреден влак. Искаме да те помолим за помощ.

— С голямо удоволствие ще ви я дам. Затова значи, затова! Да, моят колега е много способен инженер, но нито е герой, нито има някакъв опит с индианците. Обаче ще може да разчита на мен и на хората ми!

— Колко работници имаш тук?

— Близо деветдесет, все са бели, които умеят здравата да се бият и добре да боравят с пушките си. Но няма ли да ми кажеш как се разви цялата история и какво е положението?

— Естествено, че трябва да научиш всичко. И така, слушай! Ако и след това все още си готов да помогнеш, мога да ти кажа, че вероятно ще постигнем целта си без да пролеем кръв, поне не от наша страна.

— Знам, сър, знам! Често съм чувал, че ти с хитрост умееш здрав и читав да постигаш такива неща, които за други хора остават невъзможни дори с цената на кървави жертви. Любопитен съм, много съм любопитен да чуя какво ще ми разкажеш.