Черния мустанг

— Боже милостиви! Ама туй е вече прекалено! Ако ми споменете още веднъж името Тимпе, направо ще ви застрелям, за да си спася животеца! Направете ми услугата да пишете до саксонското министерство да ви изпрати някакво друго име, иначе ми е невъзможно да общувам с вас!

— Тази работа можем да я уредим съвсем лесно. Обикновено предлагаме на добрите си приятели да се обръщат към нас със съкратените ни собствени имена Кас и Хас, вместо Казимир и Хазаел. Имате ли нещо против?

— Не, туй ми харесва повече. Значи в мое лице искате да имате също един такъв добър приятел. Да седнем сега и да… ха, туй пък какво е?

Този въпрос се отнасяше до пълните чинии и бутилки, които в момента кръчмарят постави на масата. Дребосъкът направи въпросителен знак на инженера и той им обясни, че ако джентълмените благоволят да бъдат негови гости, ще му окажат изключително голяма чест. Според американските разбирания щеше да е голяма обида, ако не приемеха тази покана и ето защо те не се възпротивиха. Хобъл Франк и двамата Тимпе се заловиха здравата да хапнат и да пийнат. Олд Шетърхенд яде малко и изпи само една чаша вино. Винету изобщо отказа да пие. Навярно той беше опитвал от всички спиртни напитки, но никога повече не беше повторил. Апачът знаеше много добре, че „огнената вода“ е най-големият враг на червенокожите мъже, а нека ние добавим — и на белите също!

По време на вечерята се водеше оживен и възбуден разговор. Преди всичко Поразяващата ръка искаше да научи на какви обстоятелства трябваше да благодарят за срещата си с Франк. Дребосъкът му отговори:

— Пак се виждаме тук, защото и с мен става туй, дето става и с теб, и с пъдпъдъка.

— Странно сравнение!

— Хич не е странно! Когато на пъдпъдъка не му харесва повече в Германия, той започва да става неспокоен и вземе, че прелети през морето. Тъй и теб не те сдържа дълго у дома. Когато човек почука на вратата ти, за да те посети, обикновено вече си излетял. И ако непременно желае да си поговори с теб, трябва просто да полети по петите ти. Имах различни дребни въпроси към теб и взех, че се качих на един кораб по Елба, за да ти дойда на гости. Но когато пристигнах, ти беше вече тръгнал на път и ми казаха, че си прехвърлил океана, за да се срещнеш с Винету. Ала къде, никой не знаеше. И ето че ме обзе саванната треска. Заключих моята вила „Меча лой“ и отпътувах с един параход подир теб. Нали знаех, че от апачите мескалеро сигурно щях да науча в коя местност да те търся. Първо плавахме с речен кораб нагоре по Арканзас, докъдето това бе възможно, а после взехме коне и през Санта Фе се отправихме към Рио Пекос.

— Ние ли? Значи не си сам, така ли?

— Не съм. Естествено и братовчед ми Дрол е с мен!

— Добрата Леля Дрол? Ами къде е? Къде си го оставил?

— Изобщо не съм го оставял. И питаш къде е? В кревата!

— Тук ли?

— Да, тук.

— Но, Франк, защо не го събудиш?

— Защото на моя скъп приятел му е нужно малко да поспи. Болен е.

— Болен ли е? Тогава трябва да го видя? Да си болен тук, в Дивия запад, е много по-различно, отколкото ако си болен у дома. Нещо опасно ли е?

— Не е опасно, но както изглежда е твърде болезнено.

— И от какво страда?

— От нещо много особено. Никога досега не го бях чувал и отначало не ми се искаше да повярвам на ушите си. Казва, че имал остров Ишиа в краката.

— О… остров… Ишиа ли? — провлачено попита Олд Шетърхенд. Идеше му да прихне да се смее, ала не го направи и остана сериозен, защото знаеше на какви чудатости е способен Хобъл Франк. Онзи, който не понасяше спокойно неговите смешни обърквания на едно понятие с друго, можеше винаги да очаква някой груб отговор.

— Да, остров Ишиа — кимна Франк най-сериозно.

— Ти знаеш ли къде се намира този остров?

— Естествено! Намира се между Тропика на рака и Хоенцолерн-Зигмаринген. (Сравнително малки селища, разположени наблизо в областта Швабия. Б. пр.)

— Ами! — засмя се Кас, който не подозираше, че с възражението си страшно много ще обиди дребосъка. — Не съм голям географ, но най-случайно знам много добре къде се намира този остров. Веднъж четох за някакво ужасно земетресение, което станало там и взех, че се осведомих за острова.

Олеле мале! Добрият Кас не подозираше, че сега самият той трябваше да очаква голямо земетресение. Франк остави настрана ножа и вилицата, бавно се обърна към него, величествено го изгледа от глава до пети и с най-студения си и презрителен тон попита:

— Значи много добре го знаете, тъй ли? Ами я ми кажете как се казвате?

— Тимпе.

— Тим… Тим… Тимпе! Всъщност това ни казва всичко! Тимпе и Ишиа! Звучи също толкоз прелестно, колкото четка за дъски и Офелия, или като свинска зурла и зорница. И къде според вас се намирал остров Ишиа?

— В залива на Неапол.

— Тъй! — провлече той това „тъй“ безкрайно дълго, а после със святкащи очи добави въпроса: — И нима не е между Тропика на рака и Хоенцолерн-Зигмаринген?

— Хм! Не знам, никога не съм се интересувал от този тропик.