Черния мустанг

— Не исках да губим време, защото вероятно преди да тръгне оттам, ще трябва първо да подгреят котела му.

— Така е. Веднага ми отговориха същото и по телеграфа. Ами кой ще пътува с него?

— Винету, аз и двамата ни нови спътници, заедно с конете.

— Никой ли от нас няма да ви придружава?

— Никой.

— Но мистър Шетърхенд, не мога да поема такава отговорност. Нашите локомотиви и вагони не са тук за частни, извънредни пътувания.

— Изобщо не става въпрос за някакви частни работи, а за да ти помогнем срещу команчите. Съвсем накратко ще ти разкажа какво е било положението преди ние да пристигнем тук и как стоят нещата сега. При това не става дума за някакви предположения, а за необорими и сигурни факти. Ние не се заблуждаваме, а знаем намеренията на неприятелите с такива подробности, сякаш сме взели участие в техните съвещания. Черния мустанг е решил да нападне лагера ви и под чуждо име изпратил тук своя внук, метиса, за да шпионира и разбере кога ще е най-удобният момент. Тази вечер команчите са се срещнали тайно с него тук, за да определят деня на нападението. Вероятно този ден нямало да бъде тъй скоро, ако не бяхме дошли в лагера и не бяхме разобличили метиса. Червенокожите нямаше да бързат. Но сега вече те знаят, че сме прозрели плановете им и ще гледат да проведат нападението си преди да си успял да го направиш невъзможно с построяването на защитни укрепления или с някакви други предпазни мерки. Дори съм убеден, че ако не съществуваха някои твърде значителни пречки, команчите щяха да нанесат удара си още днес.

— Пречки ли? — прекъсна го инженерът. — Струва ми се, че тъкмо днес те напълно липсват.

— Защо мислиш така?

— Ама че въпрос! Ако червенокожите се появят ей в този миг, ние сме загубени!

— Да, но ако! А те не могат да се появят, защото не са тук!

Залагам главата си, че Черния мустанг е идвал само с двама-трима от воините си. Лагерът му се намира далеч, много далеч оттук. Освен това той знае, че ние сме при теб. Метисът ще го догони и ще му разкаже случилото се. И тъй, вождът ще е убеден, че тази нощ ще бъдем нащрек. Той е узнал, че утре аз и Винету се каним да отидем до Олдър Спринг. За него е много по-важно да сложи ръка на нас двамата, отколкото да се сдобие с цялата плячка, която може да намери тук. Така че с най-голяма бързина Токви Кава ще препусне към онова място, за да ни плени. Той си представя, че тази работа ще е съвсем лесна, понеже оръжията ни, от които се страхуват всички индианци, са вече в негова власт. А след като му паднем в ръцете, ще му се види още по-лесно незабавно да се върне до тук, за да вземе и дългите китайски скалпове. Той не бива да отлага много нападението, защото в противен случай ти ще се приготвиш за защита. Най-важното е да го изпреварим. Двамата с Винету трябва да пристигнем в Олдър Спринг преди него. Трябва тайно да се промъкнем до лагера му, да го подслушаме и да разберем по какъв начин смята да действува.

— Но, сър — намеси се инженерът, — това е неимоверно опасно! Ако ви спипат, загубени сте!

— Няма да ни спипат, можеш да бъдеш сигурен! Уестманът може да бъде изненадан само от неизвестна нему опасност, а не от такава, която познава. А това, че Олдър Спринг се намира толкова близо до Роки Граунд, е едно извънредно благоприятно обстоятелство. Щом пристигне локомотивът, незабавно отпътуваме за Роки Граунд, а оттам яхваме конете, за да се доберем още в ранни зори до Олдър Спринг. Там ще си изберем такова място, че да можем всичко да наблюдаваме, без да забележат нас самите. А какво ще става после зависи единствено от онова, което научим.

— Ще успеете ли още там да си възвърнете пушките?

— Вероятно не.

— Но все пак ми се струва, това трябва да ви е първата грижа.

— Най-голямата ни грижа е да ти помогнем. Удаде ли ни се, така ще пленим и Черния мустанг. Чрез него пушките ни най-лесно и най-сигурно пак ще се върнат в наше владение. Убеден съм, че ще успеем да го подслушаме. Чуем ли, че те заплашва опасност, бързо ще препуснем към Роки Граунд и с влака ще доведем всичките тамошни работници, за да посрещнем тук команчите.

При тези думи инженерът скочи на крака и зарадвано извика:

— Мътните го взели, каква великолепна идея! Да доведем онези бели на помощ! Ами че тогава няма какво повече да искаме. Изобщо не е необходимо да се безпокоим, защото ще направим на решето червенокожите негодници от първия до последния.

— Значи си съгласен, така ли?

— Естествено! Имаш право, имаш пълно право, мистър Шетърхенд. Става така, както вече ти казах — ще дължим избавлението си на теб и на мистър Винету.

— Значи вече не се тревожиш за това, че те накарах да изискаш един локомотив?

— Никак, сър, никак. Напротив, извънредно много съм ти благодарен и ще се погрижа да бъдеш посрещнат в Роки Граунд както му се полага.

— Хм! Какво възнамеряваш да правиш?

— Щом отпътуваш, веднага ще телеграфирам, че ще пристигнат Поразяващата ръка и Винету, двамата най-прочути мъже на Запада.

— Няма да го направиш!

— Няма ли? Защо?

— Първо, защото не сме нещо повече от много други хора, и второ, защото заплашваш с провал целия ни план.