— Pshaw! Скоро ще смениш тона, момчето ми! Признаете ли си най-искрено всичко, ще се отнесем снизходително към вас, но продължите ли да отричате, не бива да очаквате милост. Вие откраднахте трите ни пушки, нали? .
Човекът направи колкото можа по-непринудена физиономия, учудено поклати глава и отговори:
— Да сме откраднали пушки? Ние ли? Как ти хрумна тази мисъл, която е съвсем неразбираема за нас? Нима пушките ви са изчезнали?
Той изрече тези думи с такъв детински искрен и невинен тон, че Олд Шетърхенд замахна и му зашлеви плесница, която го накара да отлети между масите чак до далечния тезгях, където падна и после с голяма мъка се изправи на крака. Ловецът дори не го удостои с поглед, а се обърна към другия:
— Нали видя как отговарям на лъжата и нахалството! И тъй, кажи ми чистата истина! Вие откраднахте пушките ни!
— Не сме! — опъна се въпреки всичко китаецът.
— През покрива сте влезли в къщата на инженера, нали?
— Не!
— Когато сте искали да скриете пушките, индианците са ви ги взели!
— Не! — за трети път отрече китаецът, но вече далеч не толкова уверено.
— Човече, предупреждавам те! Вярно, че съучастникът ти те призова да отричаш, но за теб ще е далеч по-добре да си откровен.
— Че кога ме е призовал да мълча, сър?
— Преди малко, след като станахте от местата си.
— Не знам нищо подобно, сър!
— Знаеш, защото добре чу как ти прошепна „schuet put tek“:
— Да, наистина ми каза това.
— Е, а какво значат тези китайски думи?
— Това ще рече: „ела да вървим с него“! Каза ги, защото нали трябваше да те последваме.
— Слушай, ти се пишеш голям хитрец, но мен не можеш да ме излъжеш. „Lai“ означава „идвам“ a „k’iu“ е „отивам“ или „вървя“. A „schuet put tek“ значи „нищо не бива да признаваме“. И това ли ще отречеш?
Стоящият до тезгяха китаец се беше хванал за бузата, която го болеше, ала при тези думи той изплашено плесна с ръце. Другият отстъпи две-три крачки, опули очи, втренчи поглед в ловеца и ужасено изпелтечи:
— Какво? Ти… ти… мо… мо… жеш да говориш ки… китайски?
Олд Шетърхенд използва голямата му уплаха, за да го надхитри и бързо го попита:
— Кой беше индианецът, който ви принуди да му дадете пушките?
Без изобщо да размисли, китаецът влезе в клопката, отговаряйки:
— Каза, че бил Черния мустанг, вождът на команчите.
— Put yen pet jii, put yen put jii! –, изкрещя китаецът откъм тезгяха.
Този изпълнен със страх вик означава „не казвай нито дума, не казвай нито дума!“
— Tien па, agai уп — о, небеса, тежко ми и горко! — извика неговият съучастник, който едва сега проумя каква грешка беше извършил.
— Я мълчете! — засмя се Олд Шетърхенд. — Нали разбрахте, че вашият китайски нещо не ви помага! Вече сте уличени в кражба и още тази вечер непременно ще бъдете разстреляни или обесени, ако продължавате да отричате. Но разкажете ли ни съвсем точно какво се е случило, тогава ще ви подарим живота!
— Ще ни подарите живота ли? — попита другият китаец, който не беше толкова твърдоглав като приятеля си. — А какво ще е наказанието ни в такъв случай?
— Ще зависи изцяло от откровеността ви. Ако не премълчите нищо, ама съвсем нищичко, сигурно ще се отървете с по-малко наказание, отколкото можете да искате и самите вие.
— Тогава ще кажа, да, всичко ще ви разкажа! Китаецът хвърли един поглед към своя съучастник, който му кимна утвърдително, защото и той разбра, че ще е по-разумно да си признаят, за да не загазят още повече. Притиснал длан към пламналата си буза, той се осмели да се приближи и къде доброволно, къде с разпитване двамата разказаха как се беше случило всичко. След като направиха пълни признания, по-искреният от тях се обърна към Олд Шетърхенд:
— Сега знаеш всичко, сър. Нямаме какво друго да ви кажем и затова сме убедени, че напълно ще ни опростите наказанието. Щом чу тези думи, инженерът му кресна:
— Ти какво си въобразяваш бе, крадецо! Да ти опростим наказанието!? В никакъв случай! Известно ли ти е какво означава да откраднеш на един уестман оръжията? Означава да го изпратиш на сигурна смърт! И при това такива пушки! Исках да наредя да ви бият, докато пукнете, но мистър Шетърхенд не се съгласи, а и тъй като вие благоволихте да си признаете, ще проявя снизходителност и ще ви определя за наказание само сто удара.
При тази закана двамата китайци нададоха такива жални вопли, че Винету презрително възкликна „уф“, а Олд Шетърхенд се обърна към него:
— Какво наказание е определил моят червенокож брат за крадците?
Апачът замислено втренчи поглед пред себе си. След някоя и друга секунда бронзовите черти на лицето му потрепнаха в лека, особена усмивка, и той отговори:
— Ето това! — И същевременно с двете си ръце направи движение, което недвусмислено означаваше скалпиране.
Белите разбраха какво имаше предвид и лицата им придобиха много сериозно изражение. Ала китайците не знаеха как да тълкуват жестовете му и погледнаха въпросително към Поразяващата ръка.
— Застанете на колене пред мен близо един до друг! — заповяда им той. Те се подчиниха.
— Свалете шапките си!