Черния мустанг

— Когато скорците не знаят какво да правят, вземат, че се съберат на някоя хубава зелена поляна, за да бърборят също като навремето при наследниците на Тимпе.

— Сър, изглежда не вземаш много сериозно тази опасна работа? — каза инженерът, малко докачено. — Ние не сме скорци, сър.

— A кой казва, че сте скорци?

— Та нали ти спомена за тези животинки!

— Да, говорих за скорци и за една хубава зелена поляна. Но нима ние се намираме на поляна?

— Pshaw!

— Е, добре! След като тук не е поляна, не е възможно с думата скорци да съм имал предвид присъстващите хора, сър. Все пак всеки разумен човек трябва да има правото от време на време в разговорите да си служи с красиви образни изрази и подходящи примери!

— Well! И тъй като навярно причисляваш и самия себе си към тези разумни хора, то несъмнено можем да очакваме и от теб много разумни предложения!

— И аз мисля така, макар че вместо няколко, имам само едно единствено предложение, което съдържа в себе си всичко необходимо.

— Тогава да го чуем, сър!

— Веднага, и с най-голямо удоволствие! И тъй, предлагам да не правим голямо военно съвещание, а просто да попитаме мистър Винету и мистър Шетърхенд как да постъпим. Това е най-близко до ума, защото едва ли ще измислим нещо по-добро от тези двама джентълмени.

— Признавам, че е така, но има толкова много неща за обмисляне. Кога ще бъде проведено нападението? Колко червенокожи ще участват? По какъв ли начин ще ни нападнат? Аз мога да разчитам само на белите си работници, а вие виждате, че те са шепа хора. Китайците нямат пушки, а и да имаха, сигурно щяха да ги захвърлят и да си плюят на петите. Е да, друго беше, ако разполагах с толкова много бели работници, като колегата си от Роки Граунд! Той има над осемдесет души и всичките са добре въоръжени. При тамошните взривни работи не могат да се използват китайци.

— Роки Граунд ли? — попита Олд Шетърхенд. — Това място и преди ли се е казвало така?

— Не, ние му дадохме това име.

— Далеч ли е оттук?

— Не е. С локомотива се стига за час и половина.

— Хм! Тукашните местности са ми горе-долу познати, а Винету ги знае още по-добре. Вярно е, че откакто сте започнали да работите тук, аз не съм идвал насам и следователно нямам никаква представа откъде минава вашата линия. Не можеш ли да ми кажеш предишното име на онази местност? Достатъчно ми е само названието на някоя долина, планина или река.

— Роки Граунд прорязва полите на една планина, която няма английско име. Индианците я наричат Уа-пеш. Не знам какво означава.

— Уф! Уа-пеш! — възкликна Винету така, като че това име беше много важно и го навеждаше на някаква нова мисъл. Всички отправиха погледи към него. Апачът само махна с ръка и добави:

— Нека моят брат Шетърхенд говори вместо мен. той го знае не по-зле от Винету.

Хората извърнаха очи към белия ловец. Доволно усмихнат, той кимна като на себе си и каза на инженера:

— Не знаеш какво означава Уа-пеш? Това е съвсем същото име, което сте дали на местността — каменна долина или скалист пролом. Ти знаеш, че искам да отидем до Олдър Спринт. Имаш ли представа къде се намира това място?

— Не. Знам само, че мислите утре вечер да стигнете там. Следователно то трябва да е на един ден с кон оттук.

— Наистина е на един ден път, защото има много обикаляне през долини и клисури, но както чух, вашата железопътна линия изглежда сече в права посока и за да стигнеш по нея с кон от Роки Граунд до Олдър Спринг са ти необходими приблизително три часа. Именно последното обстоятелство радва толкова много и мен и Винету.

— Защо ви радва, сър?

— Защото ни спестява много грижи и ни дава в ръцете силни карти срещу команчите, които те сигурно няма да могат да бият.

— Това страшно би ме радвало. Няма ли да ни обясниш по-подробно как стоят нещата?

— Първо ми кажи каква връзка имате с Роки Граунд!

— Имаме постоянна връзка. Разполагаме с телеграф, тъй че всеки момент мога да изпратя депеша.

— Чудесно! Ами железницата? Релсите стигат ли дотам?

— Да, от две седмици. Тук се намираме на края на отсечката с временно поставени релси.

— Какви са вагоните?

— Естествено все още не са пътнически, а само товарни.

— И те ще свършат работа. Имате ли тук такива вагони?

— Цяла дузина.

— А локомотив?

— Не. Привечер той тръгна обратно за Роки Граунд.

— Сега там ли е?

— Да.

— Сигурно ли е?

— Съвсем сигурно.

— Тогава преди да продължим разговора си, имай добрината да отидеш да телеграфираш да изпратят локомотива!

— Какво? Да телеграфирам ли? — попита инженерът.

— За локомотива? Да телеграфира? Защо? Нима ни е нужен тук? — заваляха наоколо въпросите на другите присъстващи.

В същия момент съвсем спокойно и все пак много решително Винету каза:

— Нека мистър инженерът незабавно телеграфира, без да пита много-много! Моят брат Шетърхенд добре знае какво иска!

Човекът тръгна, без да възразява. След няколко минути се върна и съобщи:

— Изпратих телеграмата. Така поех известна отговорност, но се надявам, че ще мога да я оправдая.

— Не се тревожи, сър, никой няма да те упрекне! — успокои го Олд Шетърхенд.

— Все пак би могъл преди това да ми кажеш какво ще търси тук локомотивът!