Червеният кръг

— Инспектор Пар още не е дошъл — той погледна въпросително към Джек. — Предполагам, че това е мистър Бирдмор? Инспекторът изрично настоя да присъствате. Вероятно иска да хвърли известна светлина върху смъртта на бедния Джеймс Бирдмор. Между другото ние с баща ви бяхме големи приятели.

В този момент влезе Пар. Той беше облечен в демодиран костюм, с ниска яка и несръчно завързана папионка и изглеждаше нелепо сред това интелигентно и изискано общество. След малко пристигна и мустакатият комисар, който кимна на своя подчинен и дръпна настрани министър-председателя.

След като поговориха известно време шепнешком, полковникът се приближи към Йейл и Джек.

— Имате ли представа какво ще ви каже Пар? — попита нетърпеливо той. — Бях останал с впечатление, че е поканен да направи изявление, но от разговора си с министър-председателя разбрах, че сам е поискал думата, за да разкрие тайната на Червения кръг. Надявам се, че няма да се изложи.

— Няма, сър — гласът беше на Джек и комисарят го погледна с любопитство.

— Аз съм съгласен с мистър Бирдмор — каза Дерик Йейл. — Не очаквам ни най-малко Пар да се изложи. Впрочем мисля, че ще запълни много празнини и ще прокара мост между привидно несъвместими обстоятелства. А и аз съм готов да попълня пропуските.

Когато всички седнаха, министър-председателят покани инспектора да излезе отпред.

— Ако нямате нищо против, сър, предпочитам да остана там, където съм. Не съм оратор и искам да разкажа историята така, сякаш я разказвам на всеки един от вас поотделно.

Пар се изкашля и започна да говори. В началото гласът му беше несигурен и той често спираше да намери точния израз, но колкото повече навлизаше в темата, толкова по-бърза и по-ясна ставаше речта му.

— Червеният кръг е един човек на име Лайтмън, престъпник, извършил няколко убийства във Франция и осъден на смърт, но спасил се по случайност от гилотината. Пълното му име е Фердинанд Уолтър Лайтмън и в деня на екзекуцията е бил на 23 години и 4 месеца. Изпратен в Кайен, той е избягал от колонията убивайки пазача, и се предполага, че е напуснал Австралия. Мъж с подобна външност, но под друго име е работил в продължение на 11 месеца в някакъв склад в Мелбърн, а после е бил нает за 2 години и 5 месеца от един заселник на име Макдоналд. Напуснал е Австралия по спешност, тъй като местната полиция го обвинила в опит за изнудване на неговия работодател.

Какво е станало после с него, не можахме да проследим до момента, когато в Англия се появи един неизвестен и загадъчен изнудвач, който се подписваше като Червеният кръг. Благодарение на стройната си организация и проявената изключителна енергия и търпение, той успя да събере около себе си голяма група от напълно непознати помежду си сътрудници. Неговият „modus operandi“ (инспекторът запъна на фразата) се състоеше в това да открие някоя важна личност, която се нуждае от пари или се страхува от правосъдието за някое извършено престъпление. Преди да я завербува, той провеждал най-щателно проучване и накрая се срещал с нея в една кола, която лично управлявал. Обикновено срещите се извършвали на някой от лондонските площади, който имал предимството да е с 4–5 излаза и най-вече — да е слабо осветен. Сигурно знаете, господа, че площадите в жилищните квартали на Лондон са едни от най-лошо осветените места на столицата.

Друг обект за изнудване на Червения кръг били криминалните престъпници. Такъв е случаят със Сибли, бивш моряк, изключително нискоинтелигентен, заподозрян вече в едно убийство и с това най-подходящият човек за целта. Така била привлечена и Талия Дръмънд — той направи пауза, — крадла й съучастница на крадци. По такъв начин е бил открит и негърът, убил директора на железниците. За своите цели Червеният кръг използувал и банкера Брабазон, а сигурно е щял да въвлече и Феликс Марл, ако за нещастие, навремето те не били съучастници в едно престъпление, за което Лайтмън едва не заплатил с живота си. Марл познал Лайтмън при срещата им в Англия и вероятно това станало причина за смъртта му. Убиецът използувал особено оригинален начин за подобно престъпление.

— Вие добре разбирате, господа — продължи Пар и всички го слушаха с голям интерес, — че Червеният кръг…

— Защо се е наричал Червеният кръг? — въпросът дойде от Дерик Йейл.

Инспекторът замълча за момент.

— Наричал се е Червеният кръг — започна той бавно, — защото това е името, с което бил известен сред каторжниците. Около врата му имало червен белег и… аз ще ти пръсна черепа, ако мръднеш.

Пар насочи срещу Йейл големия си едрокалибрен „Уебли“.

— Вдигни ръцете горе! — продължи той и, протягайки се, отпори високата му бяла яка.

Чу се възглас. Червен, кървавочервен белег, нарисуван сякаш от човешка ръка, опасваше врата на Дерик Йейл.

42 Майка

В стаята неочаквано се появиха трима мъже, същите, които преди две вечери заловиха преследвача на Пар. За секунди Йейл бе окован в белезници, една сръчна ръка измъкна пистолета от джоба му, а друга метна върху главата му платнена торба и го изведе навън.