Червеният кръг

Инспектор Пар изтри потта от челото си и погледна към изумената аудитория.

— Господа — започна той с леко разтреперан глас, — ако ме извините тази вечер, утре съм готов да ви разкажа цялата история.

Всички се струпаха около него и го обсипаха с въпроси, но той само клатеше глава.

— Пар преживя много тежки моменти — беше гласът на полковника. — Никой не знае това по-добре от мен и бих бил щастлив, господин министър-председателю, ако удовлетворите молбата му да довърши разказа си утре.

— Може би ще се съгласи да обядва с нас — предложи премиерът и комисарят прие поканата от името на Пар.

Сграбчвайки Джек за ръката, инспекторът го изведе на улицата и го напъха в едно такси.

— Имам чувството, че сънувам — промълви Джек, като дойде на себе си. Дерик Йейл! Невъзможно! А освен това…

— О, напълно възможно е — засмя се Пар.

— Излиза, че той и Талия Дръмънд са работили заедно?

— Точно така.

— Но, инспекторе, как успяхте да откриете истината?

— Майка ми помогна — беше неочакваният отговор. Нямате представа каква умна стара дама е майка. Тази вечер тя ми каза…

— Значи се е върнала?

— Да, върна се — каза инспекторът. — Искам да ви срещна с нея. Тя е малко консервативна и е склонна да спори, но аз винаги оставям нещата да бъдат така, както иска.

— Можете да бъдете сигурен, че ще сторя същото — засмя се Джек, въпреки че не му беше до смях. — Наистина ли сте сигурен, че Червеният кръг е в ръцете ви?

— Сигурен съм — отвърна Пар, — така както съм сигурен, че седя в това такси с вас, както съм сигурен, че майка е най-мъдрата стара дама на света.

Джек замълча, докато завиваха по булеварда.

— Това означава, че Талия е загазила още повече. Ако този Йейл, както казвате, е Червеният кръг, то той няма да я пощади.

— Сигурен съм потвърди Пар, — но защо за бога, Мистър Бирдмор, се тревожите толкова за Талия Дръмънд?

— Защото я обичам, проклети глупако — извика Джек гневно и после се извини.

— Зная, че съм малко глупав — тресеше се от смях инспекторът, — но не съм единственият в Лондон, мистър Бирдмор, повярвайте ми. Ако послушате съвета ми, вие ще забравите, че Талия Дръмънд е съществувала някога. А ако имате още малко любов, то защо не я дадете на майка?

Джек се канеше да каже нещо не особено любезно по адрес на този образец на съвършенство, но успя да се овладее.

Мезонетът на инспектора се намираше на първия етаж. Пар се изкачи по стъпалата, отвори вратата и спря за момент на прага.

— Здравей, майко — каза той. — Доведох ти мистър Бирдмор.

Джек чу възклицание.

— Влезте, мистър Бирдмор — покани го Пар, — и се запознайте с майка.

Джек пристъпи и се закова като ударен от гръм. Срещу него стоеше усмихнато момиче, малко бледо и уморено, но несъмнено, освен ако не полудяваше или не сънуваше, това беше Талия Дръмънд.

Тя хвана протегнатата му ръка и го отведе до масата, която беше сервирана за трима.

— Татко, ти каза, че ще доведеш комисаря — гласът й беше укорителен.

— Татко? — заекна Джек. — Но вие казахте, че тя е ваша баба.

Талия погали ръката на Пар.

— Татко има особено чувство за хумор — каза тя. — Вкъщи той винаги ме нарича „майка“, защото се грижа за него, откакто мама почина. Историята за бабата е всъщност една измислица, но вие ще му простите.

— Вашият баща? — повтори Джек.

Тя кимна.

— Талия Дръмънд Пар, това е цялото ми име. Слава богу, че не сте детектив, иначе досега да сте разкрили тайната ми. Хайде, изяжте си вечерята, мистър Бирдмор. Сама съм я сготвила.

Тъй като Джек не можеше нито да яде, нито да пие, преди да разбере повече подробности, Талия продължи разказа си:

— Когато Червеният кръг извърши първото си убийство и на татко му бе възложено да разследва случая, аз съзнавах, че му предстои огромна работа и че съществуват реални шансове да се провали. Той има много врагове в полицията и комисарят го помоли да не се наема с разследването, съзнавайки, че ще срещне затруднения. Комисарят е мой кръстник — добави тя усмихнато, — и естествено се интересува от нашите проблеми. Но татко настояваше, въпреки че мисля си, после съжали. Самата аз винаги съм изпитвала интерес към полицейската работа и когато татко опозна организацията и методите, с които Червеният кръг набираше членове, реших да започна престъпната си кариера.

Вашият баща получи първата заплаха три месеца преди да умре. Два месеца по-късно постъпих на работа като секретарка при Харви Фройънт, водена от единственото съображение, че имотът му е съседен на вашия. Фройънт беше приятел на баща ви и това ми даваше възможност да наблюдавам нещата отблизо. Опитах се да намеря работа при баща ви, не знам дали знаете — тихо каза тя, — но не успях. Нещо по-лошо, бях в гората, когато го убиха — Талия стисна ръката му съчувствено. — Не видях кой стреля, но се втурнах към мястото, където лежеше баща ви, за да разбера, че повече не се нуждае от помощ. Тогава видях да тичате през поляната към гората и реших, че е по-добре да си отида. Още повече — добави тя, — че имах в ръката си револвер, тъй като бях видяла един човек да се прокрадва между дърветата и се опитах да разбера кой е.