Числа и съдби (Ключ към разбиране на миналото, настоящето и бъдещето)

Забележете, че цифрите, определящи причината за екзекуцията (3-о и 4-о число: 21 и 3), заемат първа и втора позиция в изчислението на рождената дата на Ленин. Което говори, че от момента на екзекутирането на Александър целта на Ленин става: енергията (2) на силата (1) на оръжието (3) — точно в деня на екзекуцията на брат му той си поставя за цел да из върши военен преврат в Русия, който да му позволи да си разчисти сметките с императорското семейство. Защото резултатът от екзекуцията — 10 — властта на царя над съдбата на неговия брат — много силно е повлияла върху младия Владимир Улянов, който приема за основа на стремежите си други характеристики, способни да зададат 3-о и 4-о число. Ако преди екзекутирането на брат му тези цифри са означавали воля (1) в трупането на опит и знания (9) за обосноваването на революционните преминавания от една формация към друга, след екзекуцията на Александър те вече трябва да се тълкуват различно: силата (1) на отмъщението (9), насочена към убийство на царя (1 — цар, 0 — смърт). Само така можем да си обясним зверското убийство на цялото императорско семейство. Заповедта е дадена от Ленин, защото едва след това той е можел да смята, че сметките са разчистени, понеже с такава цел е оглавил военния преврат.

Странни съвпадения: целта в живота на Александър (28 и 10) и резултатът от Февруарското въстание, прераснало в буржоазна революция в Русия (28 и 10); причините за отказване то на Николай II от престола (19 и 10) и причините, тласнали Ленин към организирането на своя партия (19 10). Можем със сигурност да кажем, че с победата на буржоазно-демократичната революция в Русия Ленин напълно е реализирал своето отмъщение, тъй като мечтите на брат му за революция са се реализирали, царят е бил свален, но не е бил убит, което именно не е давало възможност на Ленин да спре на вече постигнатото. В бъдеще остава 25 октомври 1917 година, белязан със следващия набор от допълнителни цифри: 26 8 и 22 4. Третото и четвъртото число (22 и 4) съвпадат с основата на всички действия на Александър Улянов, а целта на въстанието е енергията (2), носеща смърт и разрушение (6) като справедливо (8) възмездие за гибелта на по-големия брат.

Правейки равносметка за казаното относно В. И. Ленин, можем да приемем, че той е завършил започнатото от Маркс и Енгелс, като е станал един от активните дейци на Февруарската буржоазно-демократична революция в Русия. Но е до пуснал една много груба и непоправима грешка, като е продължил борбата за собствената си власт, когато е организирал военния преврат на 25 октомври 1917 година. Това не е било продължение на революцията, а преследване на лични цели от страна на вожда — отмъщение за смъртта на брат му. Целите на революционното преустройство са се изместили на заден план, като напред е излязло отмъщението на всички, които по някакъв начин са имали отношение към екзекуцията на Александър. Властта е заслепила Ленин и го е превърнала в истински деспот и тиранин за хиляди хора, които не са имали вина, че брат му е бил екзекутиран.

НИЖНИ НОВГОРОД: ИСТОРИЧЕСКО ПРЕДНАЗНАЧЕНИЕ

Много ми се иска да се надявам, че дадената глава ще за интересува историци, социолози, краеведи и хора, които се занимават с историческото предназначение на своя град или село. Историческата наука използва исторически източници: летописи, документи, писмени свидетелства на различни очевидци на събитията, за да възстанови колкото може по-достоверно случилите се събития и въз основа на получените факти, материали и документи да изгради версия или научна хипотеза за ролята на един или друг регион в историята на даден край, област или държава като цяло.

За добър пример може да послужи Нижни Новгород, още повече, че точно през 1998 година благодарение на президента Б. Н. Елцин руснаците за пръв път си спомниха за историческата роля на този провинциален град по време на Смута, когато съдбините на Русия са се решавали в борбата за руския престол между руските, полските и шведските претенденти. Колкото и да е чудно, при преминаването към нов стил на летоброенето денят на освобождаването на Москва от нижегородското опълчение, оглавено от К. Минин и Д. Пожарски, съвпада вече с печално известния „празник“ 7 ноември (деня на Октомврийската революция).

Нека се опитаме да разберем как са свързани тези две дати — 26 октомври 1612 година и 7 ноември 1998. Да направим изчисление на допълнителните цифри:

26 10 1612 1910156

Причините за създаване на опълчението — 6 — е опасност та чужденците да завземат властта в страната, което е означавало гибел за руската държава, разрушаване и унищожаване на руската култура.

Равносметката от опълчението — 10 — е установяването на единовластие, начало на царската династия Романови, запазването на Русия като единна държава, с единна система на властта.