Числа и съдби (Ключ към разбиране на миналото, настоящето и бъдещето)

Няма да сгрешим, ако предположим, че за езерото Лох Нес и неговия загадъчен обитател Неси знае всеки жител на планетата, който може да чете. Като се започне от 1933 година тази тема не оставя на мира световната общественост, която е принудена да се съгласи с натиска на активистите, търсещи древното животно в дълбините и по повърхността на езерото. Днес вече са написани много книги, брошури и туристически дипляни, които са изпълнени с живописни разкази на многобройни очевидци, видели с очите си чудното и тайнствено животно, живеещо в езерото. Наистина можем само да съжаляваме всички тях, защото въпреки фотоапаратите и видеокамерите все пак не са успели да увековечат животното, което по странен начин влияе на съвременното фото- и видеооборудване, като го изважда от строя, още щом се появи върху водната повърхност. Единствената „достоверна“ снимка, направена през лятото на 1934 година от хирурга Кенет Уилсън, наричан още Сайръс Фран (списанията знаят само двата псевдонима на не по-малко тайнствения очевидец), достатъчно ясно показва външния вид на Неси: „ръка в черен чорап, която се подава от водата“. Ако повторите подобен опит в най-близкия водоем, нито един експерт няма да може да отрече, че на снимката се вижда загадъчното Неси.

Е, това е шега, разбира се, но тя по-точно отговаря на интересуващия всички въпрос: „Откъде в езерото Лох Нес се е появил динозавър, който трябва да е изчезнал заедно със сродниците си преди около 60 милиона години?“

Нека използваме метода на анализиране на допълнителните цифри, за да се ориентираме в проблема с уникалния неодинозавър. Ще се възползваме от свидетелствата на очевидци, които Александър Кондратов дава в книгата си: „Търсете динозавъра в дълбините“ (Ленинград, 1985). За да сме по-убедителни, ще вземем доста голям брой свидетелски показания в полза на съществуването на Неси, и то в строга времева последователност, без натъкмяване на някакви дати. С цел запазване целостта на изложението отначало накратко ще изложим разказите на очевидци, взети от книгата на А. Кондратов, а след това ще направим таблица с всички изчисления на допълнителните цифри. В края на разговора ще анализираме получените данни.

Свидетелства на очевидци

На 14 април 1933 година шотландският фермер Джон Маккеи пътува с жена си край езерото, когато на пътя им се появява нещо тъмно, което с плясък се стоварва в езерото.

На 22 юли 1933 година Джордж Спайсър забелязва някакво живо същество, доста голямо, което пресича южната отсечка от пътя.

На 5 януари 1934 година Артър Грант осветява с фара на мотоциклета си едро животно, което бавно се движи по пътя към езерото.

През лятото на 1934 година (нямаме право да вземаме предвид сезона, тъй като не знаем кой месец е) вече известният ви Кенет Уилсън (наричан също Сайръс Фран) прави първата и единствена „достоверна“ снимка на Неси.

През април 1947 година Дж. В. Макилот и тримата му спътници виждат в езерото нещо, което прилича на глава, шия и две гърбици.

През юли 1947 година трима шотландци и двама местни жители виждат главата и гърба на чудовището.

На 14 юли 1951 година Лахлан Стюарт и Тейлър Хай виждат три гърбици, глава и змиевидна шия.

На 20 август 1952 година Грета Финли и нейният син запомнят две или три гърбици. „Главата и шията, взети заедно, бяха дълги 60 или 75 см, а отделно главата беше дълга около 15 сантиметра и завършваше с кръгли удебелявания по 15 сантиметра дълги. Според мен повече приличаше на охлюв“ (бележка на автора: спомнете си версията за „ръката с чорапа“).

На 2 ноември 1954 година операторът на малък кораб забелязва голям обект, който се движи след плавателния съд повече от километър.

В края на лятото (цифра 7, тъй като лятото е елемент „огън“ според китайската нумерология, а краят на лятото отговаря на ин-характеристиката на лятото, това е цифрата 7 в схемата усин) на 1955 година шотландецът Макнеб прави снимка на Неси на фона на старинния замък Уркуарт.

На 28 февруари 1960 година един от местните жители наблюдава в езерото някакво сиво туловище и прави няколко скици.

На 19 октомври 1962 година трима наблюдатели и още пет човека виждат част от гърба, дълъг 2,5 или 2 метра, който разсича водата на около 200 метра от кея.

През 1969 година Франк Сиръл вижда нещо като гребен над водата и многократно фотографира животното, което е дълго повече от 12 метра.

На 21 октомври 1972 година Франк Сиръл красноречиво разказва: „Младата представителка на лохнеското чудо изскочи от водата близо до лодката му, погледа го 20 секунди, след това се скри от друга страна на лодката и изчезна под водата.“

На 8 февруари 1974 година А. Кол и X. Уилсън определят скоростта на движение на Неси. Тя е 33 мили или около 50 километра в час.

На 9 декември 1975 година Робърт Райнс показва на зоолозите многобройни снимки на неизвестно животно. „Най-важното е, че има плавателна перка“ — такова е заключението на специалистите зоолози.

Очевидци, „възникнали“ от предишната история на езерото Лох Нес