Числа и съдби (Ключ към разбиране на миналото, настоящето и бъдещето)

Ето един обратен пример: слаб и безволев човек, принуден да търпи по-силен и властен до себе си, да понася унижения и оскърбления, неочаквано придобива силна воля, решимост и доблест, смесена с натрупаната злоба и обида. Той се втурва на решителен дуел с този, който го унижава. В такъв момент е способен не само да скъса отношенията, но и да убие, което често се случва в семейства, където един от съпрузите или децата е изцяло потиснат. Ако в такъв върховен момент човек не може да се освободи, тогава той ще се превърне в напълно безропотен роб, неспособен повече да отстоява своята независимост. Така случилото се с него говори за двойна потиснатост: отначало волята прави опит напълно да потисне търпимостта, но в резултат на редица причини (слабо здраве или енергия) не успява да го завърши и настъпва обратният ефект, когато търпимостта и готовността за страдание превишава резервите от воля. Тогава човек губи чувството си за собствено достойнство и гордост — той става вечен роб, който не познава унижението и търпи всичко. Ако обаче неговият бунт стигне до набелязаната цел и човекът стигне до свободата, в по-нататъшния си живот той никога вече няма да стане роб. Така неговата търпимост и страдания са напълно потиснати от силата на волята и желанието за свобода: той става бунтар и не признава чужда власт, щом тя е свързана с неговото унижаване. Въз основа на това свойство всички мъже и жени, които са се освободили от семейния план, къде то са били угнетявани и унижавани, лесно късат новите си семейни връзки, ако възникне повторен опит личността им да бъде потисната. Възниква практика от много семейства, до като не бъде намерено онова, в което човекът бива приет като лидер.

3. Взаимно преминаване — едното качество постепенно се превръща в своята противоположност. Вземате в ръцете си един камък и го хвърляте нагоре: той се стреми да полети нагоре, сякаш от камък се превръща в птица — това е постепенно преминаване от ин (заземеност и инертност) в ян (стремеж нагоре, движение и свобода на полета). Камъкът стига до върховата точка на издигането си и преходът е завършен докрай, тъй като в горната точка на своя полет той е безтегловен и няма инертност, той буквално виси във въздуха. Минава част от секундата и той отново полита надолу, сякаш не е имало нито полет, нито безтегловност, нито свобода. Започва обратното преминаване на ян в ин, което окончателно свършва на земята, където камъкът пада и става част от ин на земята. Точно така се държи и човек. Да предположим, че му липсва воля, за да може самостоятелно да напредне към целта, но възникват благоприятни обстоятелства и той започва своето движение към собственото си развитие, насочва се към целта и дори я постига. Наглед всичко вече е наред (но това не е съвсем така). Щом целта бъде постигната, той отново преминава в обичайното за него безволево състояние, като се утешава с постигнатия резултат и се превръща в безволев човек, който отново се нуждае от „външен теглич“, без кой то е неспособен да се движи напред. Ако такъв „теглич“ има, всичко може да се повтори и да тръгне по една своеобразна синусоида: излитане и падане. Това е свойството на взаимно то преминаване.

4. Взаимно пораждане или взаимна обусловеност — странно и тайнствено качество на противоположностите, които като матрьошки се намират една в друга, пораждайки собствената си противоположност от собственото си могъщество. Само при максимална сила на едно качество и пълна потиснатост на друго ненадейно възниква и стремително, до окончателното преминаване се засилва потиснатото качество. Камъкът, който се намира на ръба на пропастта, постепенно се покрива с мъх, където се трупа пясък, превръщаш се в плът на самия камък. По този начин се увеличава и нараства силата ин на камъка. Идва момент, когато неговият ин достига до максимума в стремежа си надолу към подножието на хълма — камъкът се откъсва от скалата, която вече няма сили да издържа на неговия натиск. За почва преминаване на ин в ян, когато камъкът става подвижен и сякаш никоя сила не може да спре неговото движение, а това е вече върхът на ян (движението). Но колкото по-бързо се движи камъкът, толкова по-скоро завършва неговият ян-стадий, тъй като щом стигне до дъното, той отново ляга като мъртъв товар на стадия ин.