Числа и съдби (Ключ към разбиране на миналото, настоящето и бъдещето)

При положение, че мъжът изневерява на жена си и това става причина за разрушаване на семейството (същото важи и за изневярата на жената), трябва да се изясни причината за неговото поведение: жена му е изгубила предишната си привлекателност; не обръща достатъчно внимание на интимния живот, понеже децата и домакинската работа й отнемат много сили; жената не желае да задоволи нарасналите потребности на мъжа си в леглото; тя е станала твърде болна и слаба, за да се занимава с любов; и други причини, които й се струват задоволителни, когато тя предлага на мъжа си да понамали своя плам. Колкото и обидно да й изглежда, но всички причини се крият в самата нея, тя е трябвало добре да проучи темперамента на мъжа си и да го регулира постепенно. Навреме то си тя е положила много усилия, за да го накара да повярва в нейната сексуалност и силен темперамент, активно е приемала близостта и е изпълнявала всички искания на мъжа си, като всеки път го е убеждавала, че същото желае и тя. Но всичко е било само начин да го задържи до раждането на децата, купуването на жилището, колата или вилата, след което нейният темперамент рязко спада, появяват се причини за отказ от близост, жената престава да поддържа фигурата си, допуска болести и умора, защото те я освобождават от близостта. Същото се случва и с мъжа, когато той е постигнал съответната жена и вече е сигурен, че тя завинаги е негова собственост.

Има няколко изхода: като знае, че нейният (неговият) темперамент е доста по-хладен, отколкото е необходимо на партньора, трябвало е партньорската потребност постепенно да се снижава, като това се прави много неусетно, да не му се позволява той да разпалва темперамента си, а да го възпира, без да го потиска. Вторият начин е тя да се помъчи да активизира своя темперамент чрез снижаване на битовата и трудовата активност, да натрупа специални знания от съответната литература, ако способностите й в близостта са примитивни и ограничени от незнанието („Кама сутра“, „Тайната на нефритовите покои“ и други трактати от древността).

За да може човек да реши семейните противоречия, трябва да се абстрахира от личностните отношения, когато всичко се свежда само до търсенето на негативните качества на партньора. Трябва да разбере защо Природата му е създала подобна трудност в семейството — причината ще бъде в него, в неговата посредственост и спирането в собственото му развитие, и точно затова са възникнали проблемите. Ако искате да ги избегнете, трябва да намерите начин да се самоусъвършенствате, когато започнете да уважавате себе си, вашият партньор ще успее да види това усъвършенстване и да се стреми към вас.

Не бива да разглеждате конфликта тясно, трябва да разширите неговите причини до вселенски, световни мащаби и тогава процесът на взаимно преминаване между 1 и 8 ще се превърне в спирала, а не в кръг. Вие ще спрете разпадането на семейството или конфликта с родителите си, но само за определен момент, след което той отново ще възникне, но вече на ново ниво. Тогава ще трябва да направите по-големи целта и задачата пред себе си, за да можете отново да предизвикате уважение, и 8 няма да премине в конфликтни и „взривоопасни“ 11, а ще се превърне в 11 — дейност и проява на нова роля за постигане на нова цел. Конфликт няма да има, ще настъпи нов етап от вашето усъвършенстване. И този процес ще продължава до безкрая, през целия ви живот. Други начини за възпиране и регулиране на взаимното преминаване на 1 и 8 няма. Не може да се възпита нравственост и почтеност въз основа на предишна, вече известна нравственост. Не може да се ограничава свободата на човек. Бащата може да е свещеник и безрезервно да вярва в Божественото начало и в Божествената чистота, но това не значи, че дъщеря му няма да стане проститутка, само защото той е бил свят човек, тази святост трябва да дава резултати. Ако бащата е свят в олтара, у дома му също трябва да има олтар и благоговейна святост пред бащата като пред представител на Бога на Земята. Но ако в храма той е свети отец, а у дома е „мъж под чехъл“, който може да бъде наруган, потиснат, унизен и приеман несериозно, каква полза от такава святост? Тя се превръща в „работна, храмова святост“ и поражда пълна безнравственост у дъщерята, която ще стане ярък представител на самия сатана и порока, за да докаже на баща си цялата слабост и фалш на неговата святост и вяра в Бога. Ще възникне противодействие между двете сили: ян-бащата, уверен в своята свята мисия, и ин-дъщерята, която се опитва да му докаже измамността на тази святост и божественост. Колкото повече бащата се старае в храма, толкова повече дъщерята ще затъва в греха. Изходът е само един: той трябва да се откаже от титлата „свят“, щом не може да накара жена си и дъщеря си да приемат тази святост в семейството; или, ако истински вярва, трябва да постигне истинска вяра в Бога у жена си и дъщеря си, а за целта трябва да усъвършенства себе си в добродетелта и да стане за тях образец на истинска вяра. Други на чини да спре падението на дъщеря си няма.