Третото число се изчислява вече от първото изчислено, което установява временното съотношение помежду им. В наши дни изваждахме удвоената първа цифра на самата дата, предполагайки, че самото първо число отговаря за бъдещето, и тогава изваждането ще определи миналото. Разсъждавайки по същия начин, ще можем да определим начина за изчисляване на третото число в отрязъка от вре ме преди нашата ера. Тъй като сега вече първото число стои на трета позиция, то определя миналото, а извършва нето на събирането или добавянето на удвоената последна цифра към първото число ще определя бъдещето в действията на човека или резултата от събитието. По този начин, за да изчислим третото число, ще прибавим към първото удвоената последна цифра и ще запишем резултата на първа позиция, отговаряща за бъдещето, целите или резултата.
Четвъртото число се изчислява както и преди: чрез събиране на цифрите, които влизат в третото число. Резултатът се записва на втора позиция, отговаряща за основното число, което показва крайния резултат или бъдещето. Да разгледа ме един конкретен пример — 654 година преди новата ера.
Ще записваме така: 654 година преди първата година от новата ера.
Трето число:
16+2×4=16+8=24 — трето число е равно на 24.Трето число се получава чрез прибавяне на удвоената последна цифра от годината.
Внимание! Трето число трябва да стои на ПЪРВА позиция. Четвърто число:
2+4=6 — четвърто число е равно на 6. Внимание! Четвърто число трябва да стои на ВТОРА позиция.Краен вид на записаното изчисление:
654 преди 1 г. от н.е. 24 6 16 7Внимание! За удобство при провеждане на цифровия анализ трябва да се отнасяме към получените числа, като изхождаме от техните ПОЗИЦИИ В ЗАПИСА, а не от реда на изчислението, тъй като точно позицията определя времевата характеристика:
3-а и 4-а позиция (16 и 7) са минало или причини;
дата на събитието (без да се има предвид 1-та година!!!, т.е. 654) е настоящето;
1-а и 2-а позиция (24 и 6) са бъдещето или целите (резултатът).
Всички цифри се оценяват напълно аналогично с датите на нашето време, което именно позволява анализът да се прави удобен за сравнение.
Запис на психоматрицата:
/ | 44 | 7 |
2 | 5 | няма |
няма | 666 | няма |
(цифрата едно от записа на 1-а година НЕ влиза).
Получихме нова математическа формула за изчисляване на допълнителните цифри, следователно и психоматрица на събитията, които са се случили преди новата ера. Важно е да разберем, че при съставянето на новата формула трябваше да се съобразим с принципите на построяване на теорията и на първо място с принципа за липса в нея на противоречиви съждения, които биха били взаимно отрицание и същевременно биха влизали в теорията. Ако внимателно анализира те новия метод, ще се съгласите, че подобни противоречия не са възниквали, което значи, че възможностите на цифровия анализ са се разширили значително. Нещо повече, вие можете да използвате всички методики за анализ на допълнителните цифри и психоматрицата, получени преди: метода на времевите отрязъци, преминаванията и взаимното влияние на цифрите и линиите, тълкуването на цифрите и линиите и всички други методи. Сега вече можем да преминем към изследва не на някои конкретни примери.
ДРЕВНИЯТ ПАПИРУС С ЛЕГЕНДАТА ЗА СЪТВОРЕНИЕТО НА СВЕТА
Да разгледаме един конкретен пример, който ще ни покаже връзката между различни дати в различните системи на летоброене. Трябва да сме наясно с една простичка, но много важна мисъл: „Нищо не е случайно.“
Ще ни интересува връзката между предназначението на древната находка и датата на нейното откриване или превод, ако става дума за текстове. Може ли по датата на намиране на древния предмет да установим неговото предназначение? За целта трябва да сравним датата, съответстваща на създаването на документа или събитието, описано в него, с дата та на откриване на въпросния документ от археолозите или на първото издаване на ръкописа в превод от съвременен автор.
„Папирусът с прекрасно написания текст на чудната леген да за сътворението се пази в Британския музей под номер 10188. Той е бил намерен от А. Г. Ринд през 1861 или 1862 година.“
„През 1880 г. доктор Бърч предлага на доктор Плейт, директор на Египетския музей в Лайден, да публикува папируса.“
„Има два завършека (на текста на легендата); в единия имаме дата, а именно: «Първият ден от четвъртия месец на дванайсетата година на фараон Александър, сина на Александър», т.е. 311 г. преди н.е.“