Числа и съдби (Ключ към разбиране на миналото, настоящето и бъдещето)

Както виждаме, и двата превода ни отклоняват от същина та на предназначението на самата легенда. Сега да направим сравнителна таблица по всички интересуващи ни дати.

Таблицата показва, че в петте различни изчисления присъства набор от цифрите 8 и 6, които стоят на второ или четвърто място, от което можем да съдим за еднакви причини и цели, определили съществуването на легендата. Важно е да разберем, че в повечето случаи учените нямат възможност да определят точната дата на написване на документа или на извършване на събитието и прибягват до определянето на доста голям отрязък от време, който може да включва събитието.

Събитие, свързано с папируса	Дата	Първо число	Второ число	Трето число	Четвърто число
Дата, посочена в папируса	14 12	&	а	6	6.
Ново датиране	331 г. пр.н.е.	8	8	6	6
Дата на откриване на папируса	1862	17	а	15	6
Дата на първо издание и превод	1880	17	8	15	&
Инвентарен номер в музея	10188	18	9	16	7

Например времето на написване на дадената легенда се отнася към 650–250 г. преди новата ера. Представете си за колко цифри става дума в един интервал от 400 години — все едно да разглеждаме късното Средновековие и края на XX век. Можем ли да установим по-точна дата на написва не на легендата от вече откроения отрязък? Напълно, тъй като имаме метод за изчисляване на допълнителните цифри за датите отпреди новата ера. Като го използваме, можем да изчислим евентуалните варианти на датите, определящи по-точно годината на написване на легендата. Трябва да подберем година, при която на втора позиция ще стои цифрата 8, а на четвърта — цифрата 6. При извършване на изчислението по новата формула не бива да забравяме, че първото число заема трета позиция, а третото — първа. Нещо повече, сумата на всички цифри на датата се увеличава с една единица, така че сумата от цифрите на самата дата да стане не 6, а 5 (или да се състои от двузначно число, сумата от цифрите на което да е равна на 5, например 14, 23, 32 и т.н.).

Второто изискване към датата, която търсим, е, че тя трябва да завършва на цифрата 1, тъй като ако първото число е равно на 6 или като сума дава цифра 6, то за изчисляване на третото число ще трябва да прибавим удвоената последна цифра в годината на датата и да получим вместо цифрата 6 цифрата 8, което е възможно само ако последната цифра на годината е 1.

И така, необходима ни е датата: а Ь 1 преди 1-а година от новата ера, където а+Ь+1=5 и първата цифра на датата се намира между 6 и 3, тъй като датата се намира в отрязъка между 650 и 250 година преди новата ера.

1. На първо място не могат да стоят 6 и 5, тъй като при тях сумата от трите цифри на датата ще бъде повече от 5, което е недопустимо; следователно легендата не е могла да бъде записана през VII или VI век преди новата ера.

2. Първи вариант на дата на написване на легендата е 401 година преди новата ера.

3. Втори вариант на дата на написване на легендата е 311 година преди новата ера.

4. Трети вариант на дата на написване на легендата е 221 година преди новата ера (допълнително).

В резултат на своето изследване можем да фиксираме две основни дати, които биха могли да съответстват на времето на написване на легендата: 401 и 311 година преди новата ера. Нека се опитаме да фиксираме едната от тях като най-вероятна. Ще се възползваме от текста на легендата, по-точно от неговото съдържание. Там е казано: „Аз съм творец (1) на всичко, което се е появило на света и аз самият съм се появил на света (4 — тяло) в образа на бог Хепри…“ Става дума за сътворението на тялото (4) на света от първичната пустота (0) от бога (1). Така че най-подходяща е 401 година преди новата ера, тъй като това число съдържа всички необходими цифри.

ТРИУМФЪТ НА ГЪРЦИТЕ В МАРАТОНСКАТА БИТКА

Да разгледаме още един пример за използване метода на изчисляване на допълнителните цифри при анализ на събития от древността. „Маратонската битка е първото голямо сражение по време на гръцко-персийските войни: 500–490 г. пр.н.е. Персите, които не са имали възможност да използват своята конница заради условията на местността, не са посмели да атакуват гърците в тяхната силна позиция. Чак на четвъртия ден (12 септември 490 г. пр.н.е.) рискът, че гърците ще получат помощ от Спарта, кара персийските пълководци да предприемат атака. За победата на гърците спомага и по-високият морален дух на воините, които се борят за независимост на страната си“ — така пише за маратонската битка в Голямата съветска енциклопедия.