Чосър и Домът на славата

Както Чосър обеща на ханджията, на следващата сутрин призори те тръгнаха на път. Когато се разплащаше, Сампсън нито думичка не промълви за снощните събития. Нито жена му, нито дъщеря му не даваха признаци за присъствие. Окото на дебелака беше разкрасено от синка, която напомни на Джефри за шума, който чу преди да заспи. Изглежда ханджията е поучавал жена си да не греши, но урокът е завършил с непредвидено последствие.

Алан Одли се чувстваше неудобно — толкова, колкото може да се почувства мъж, когото са заварили с гол задник. За разлика от него Нед Кейтън беше оживен и весел, като пролетна птичка. Той явно се наслаждаваше на конфузното положение в което беше изпаднал спътника му и през целия път недвусмислено намекваше за успешната си среща с Алисън — „младичката, а не тази старица, разбира се за тебе е ясно по какво се отличават. Но младите са взискателни, не лягат с първия срещнат.“ Любовната среща на Нед явно се е състояла на друго място във „Феникс“, встрани от сцената на вече упоменатите събития.

Чосър много, много не вярваше в тези приказки, пък и не беше го особено грижа за тях. Алан също не желаеше да повярва и накрая в яда си заповяда на Кейтън да млъкне. Градът остана далече назад. Скоро и крепостните стени на Кентърбъри се скриха от погледа. Денят се очертаваше да бъде чудесен. В небето плуваха леки пухкави облачета. Пътешественици по пътя имаше немалко, но Чосър не забеляза нито един от тези, които запомни от вчерашния ден.

Решиха да не ходят на поклонение в гробницата на свети Томас в катедралната църква. Времето ги натискаше. Чосър се закле, че непременно ще отиде там на връщане. Веднъж вече беше посещавал храма на светеца преди своето първо пътешествие във Франция — на деветнадесет години. Тогава им предстоеше военен поход. Монахът, който показваше гробницата на групата поклонници, в основната си част отбили се по време на похода войници, отначало го заведе до олтара и с гордост показа следите от кръвта на мъченика, която все още личеше по каменните плочи. Кръвта се стори на Чосър прясна, трудно беше да повярва, че е на двеста години. Дойде му на ум, че тя може наистина да е прясна, че може от време на време да я подновяват, така както търговците със сергии на Мърсъри Лейн край храма по чудесен начин подновяваха мощите и реликвите всеки път, щом почнеха да им падат приходите.

Самата гробница, тържествена и изразителна, беше покрита със скъпоценности, както дъното на кораба с раковини. Преди десет години Джефри направи пожертвование и след това на колене помоли светеца да се върне жив и здрав от Франция. Той страстно желаеше да участва в сражения, но не беше буйна глава като някои свои другари, и не мислеше да се впуска в битка просто така. Дълго след това го мъчеха мисли за това, че в сраженията се пролива истинска кръв, а не тази, която се подновява на пода с четка и боя. След известно време му разрешиха да се върне в къщи. Ах, ако всичко ставаше по нашите желания… Свети Томас честно изпълни своята част от сделката. Завръщането му бе закъсняло заради пленничество, но най-накрая беше освободен срещу скромната сума от шестнадесет лири. Сега сигурно би струвал повече.

— Какво?

Алан Одли бе казал нещо.

— Разправи ли се справедливо с нашия мастър Сампсън по въпроса с виното, което беше испанско, а не френско?

— Имаш предвид дали съм му платил по-малко?

— Да.

— Не, дори му дадох нещо отгоре.

— Не те разбирам, мастър Чосър. Той заслужаваше да му натриеш носа.

— Можеше да ни създаде проблеми заради снощи, но не го направи.

— От това, което чух, ми се стори, че ти се каниш да му създадеш проблеми.

Значи Алан беше подслушал шепота им в галерията.

— По-загрижен бях да ти спестя неприятностите.

— Всички бяхме жертви на измама — каза Нед весело. — Пробутаха ни фалшива стока, независимо дали вино или жени. Испанско вино вместо бордо, съпруга вместо дъщеря. Алан, приятелю, кажи ми, и тя ли накиселяваше като виното? Моята беше добра.

Алан Одли обърна коня си, за да препусне към Нед Кейтън, но размисли. Успя да възприеме смешната страна на историята и се разсмя.

— Честно казано — каза Джефри — от това би излязло добра комедия. По-добре да го приемаме в тази светлина, като малко развлечение преди начинанието ни.

— Радвам се, че мастър Чосър не е дребнав — каза Нед.

След това част от неловкостта между тях се изпари и те продължиха да яздят, като спряха за малко по обяд, за да си починат и напоят конете и да се подкрепят с хляба и сиренето, които бяха купили, преди да излязат от Кентърбъри. Най-накрая, когато слънцето започна да се спуска вдясно от тях, излязоха от обраслата с редки дървета долина и видяха — отвъд зеленината на храстите и белия път, който се виеше през нея — далечната синева на морето, осеяна с платна на кораби, които бързаха да акостират в Дувър, преди да мръкне. При ясно време оттук се виждаше Кале, но сега отсрещният бряг беше обвит в мъгла, непроницаема като бъдещето.

3.