Чудовищата

Всички селяни се отдръпнаха назад, за да видят какво ще направи нещото. В началото не направи нищо. Стоеше на металната повърхност и облият му най-горен край се завъртя на едната и на другата страна. Нямаше никакви други движения на тялото, които да придадат някакво значение на жеста. Най-накрая нещото вдигна двете си пипала и издаде звуци.

— Мислиш ли, че се опитва да каже нещо? — попита Тихо Мишил.

На дупката в метала се появиха още три същества, които носеха в пипалата си метални пръчки. Размениха помежду си звуци.

— Те определено не са хора — каза Кордовир твърдо. — Следващият въпрос е дали са морални същества.

Едно от нещата се плъзна надолу по металната стена и се изправи на земята. Останалите насочиха металните си пръчки надолу. Всичко това приличаше на някаква религиозна церемония.

— Възможно ли е нещо толкова ужасно да е морално? — попита Кордовир и кожата му потрепери от отвращение. Отблизо съществата бяха по-противни, отколкото изобщо би могъл да сънува. Кръглото нещо в горния край на телата им може и да е глава, реши той, макар че не приличаше на никоя глава, която някога бе виждал. А в средната част на тази глава! Вместо гладката, издаваща характера повърхност, имаше повдигнат ръб. От двете му страни се виждаха две кръгли вдлъбнатини, в които пък имаше подутини. А в долната част на главата — ако това изобщо беше глава — имаше бледочервеникав разрез. Кордовир предположи, че това може да мине за уста, но ако напрегнеш въображението си.

Имаше и други особености. Тези същества бяха конструирани по начин, който издаваше наличието на кости! Движенията на крайниците им не бяха гладките и плавни движения на човешките същества. По-скоро приличаха на чупене на клони на дървета.

— Боже мой, Ти горе на небето! — възкликна Гилриг, мъж на средна възраст. — Трябва да ги убием, за да ги отървем от нещастията им!

Другите мъже изглежда приемаха нещата по същия начин, защото жителите на селото пристъпиха напред.

— Чакайте! — извика един от младежите. — Нека покомуникираме с тях, ако това е възможно! Не е изключено и да са морални същества. Вън е голямо и всичко е възможно, не забравяйте!

Кордовир беше за незабавно унищожаване, но съселяните му започнаха да обсъждат въпроса помежду си. Хум, с присъщата си самонадеяност, се приближи до стъпилото на земята нещо.

— Здрасти — каза той.

Нещото отговори нещо.

— Не разбирам — отбеляза Хум и пропълзя назад. Съществото размаха начупените си пипала — ако това бяха пипала — и посочи към едното от двете слънца. Издаде звук.

— Аха, топло е, нали? — възкликна Хум весело.

Съществото посочи към земята и издаде друг звук.

— Съгласен съм — каза Хум. — Грозен си като самия грях.

След малко селяните огладняха и запълзяха назад към селото си. Хум остана и се заслуша в звуците, които издаваха съществата. Кордовир го чакаше.

— Знаеш ли — заговори младежът на Кордовир, когато си тръгнаха, — мисля, че искат да научат езика ни. Или ние да научим техния.

— Не го прави — възрази Кордовир, защото съзря неясните очертания на едно голямо зло.

— Мисля, че ще го направя — промърмори Хум. Двамата заедно се изкачиха по скалите към селото.

Същия следобед Кордовир отиде до кошарата за резервни жени и поиска официално от една девойка да владее къщата му за двайсет и пет дни. Естествено, тя прие с радост.

На връщане Кордовир срещна Хум, който също бе тръгнал към кошарата.

— Току-що убих жена си — обясни младежът. Беше излишно да го казва, защото поради каква друга причина би се отправил към резервните жени?

— Утре ще ходиш ли пак при съществата? — попита го Кордовир.

— Може би — отвърна Хум. — Ако не се появи нищо ново.

— Важното е да разберем дали са морални, или са чудовища.

— Така е — съгласи се Хум и запълзя по пътя си.

Същата вечер, след храненето, пак се състоя Събрание. Всички селяни се съгласиха, че нещата не са човешки същества. Кордовир твърдеше упорито, че самият им външен вид премахвал всякаква възможност за това. Нищо толкова зловещо не би могло да притежава морални принципи, чувство за добро и зло и, най-вече, понятие за истината.

Младите мъже не се съгласиха, вероятно поради факта, че напоследък не бе имало нови неща. Те изтъкнаха, че металният обект сигурно е бил изработен от интелигентни същества, че интелигентността, според аксиомата, означава способност за диференциране. Диференцирането е между добро и зло.

Спорът беше възхитително хубав. Олголел се противопостави на Араст, за което той го уби. Маврт, в необичаен за такова кротко същество пристъп на гняв, уби тримата братя Холиан и самият той бе убит от Хум, който пък бе станал дребнав. Чуваше се, че дори и резервните жени спорят по въпроса в кошарата си, в ъгъла на селото.

Уморени и щастливи, селяните отидоха да си легнат.