Да яхнеш Змията

Стивън Канел Да яхнеш Змията

На моята съпруга Марсия,

на децата ми Тония, Челси и Коди

и на майка ми Каролин, които ме подкрепиха

И на Ралф Солзбъри за вдъхновението

Благодарности

Първо искам да изкажа сърдечни благодарности на моята армия от верни колеги, които отново ми помогнаха: Грейс Кърчио, Кристина Остър и Кристин Трепчик, които изчистиха ръкописа, коригирайки безнадеждно лошия ми правопис и напечатаха безбройните варианти. Благодаря и на Уейн С. Уилямс, който неуморно и съвестно ми помогна да редактирам текста. Джо Суърлинг го прочете многократно и помогна с уместни предложения. Благодаря и на Пол Бресник и Пол Федорко от издателство „Уилям Мороу“, които продължават да вярват в мен, и на Ерик Симоноф и Морт Янклоу за съветите и приятелството.

Майкъл Браунинг понесе най-голямата тежест. Той ми помогна с информацията за Китай и предложи идеи и детайли. Анита Адисън е истински приятел. Тя прочете ръкописа и ми помогна да променя някои неща. Рубен Канън, дългогодишен приятел, сподели с мен прозренията и чувствата си. Благодаря и на Джак Грийн, който допринесе с наблюденията си върху Хонконг, и на Уилям Т. Парк и Рос Ари от отдел „Азиатска престъпност“ в Лос Анджелис, който ми предоставиха чудесен материал за основата на сюжета.

Пролог 1994 Годината на кучето

Човекът прави истината велика…

А не истината човека.

Конфуций

Мъжът седеше в салона на новия си тримоторен реактивен самолет „Фолкън“, а залязващото слънце озаряваше в яркооранжево сребристите криле. Той наблюдаваше с интерес как сменяха „мръсната“ кръв, която изтичаше от ръката му и се вливаше в прозрачните пластмасови тръбички, после се процеждаше в големия апарат за хемодиализа, където я пречистваха от урината и токсичните вещества в организма. Сетне кръвта щеше да излезе от тази чудновата пералня и да се върне в тялото му. Процесът беше омаломощаващ и предизвикваше в „Уили“ Уо Лап Лин огромна умора. Той погледна лекаря, който денонощно се грижеше за него, млад китаец от Хонконг на име Ли Дейу, мършав, с тесни рамене и очила без рамки с дебели лещи. Доктор Ли провери апарата за хемодиализа, който беше вграден в тоалетната на частния самолет. Намести очилата си и отбеляза скоростта на потока на кръвта, пречистена от съскащото и клокочещо чудовище. После прегледа пластмасовите накрайници, присадени по хирургичен път в ръцете и корема на Уили, които сега бяха свързани с апарата за хемодиализа. Накрая изгледа изпитото лице на шейсет и девет годишния водач на триадата и изрече на мандарински:

— Мисля, че е време. Трябва да отидем в Пекин. Съобщиха ми, че имат донор.

— Имам врагове там — въздъхна Уили. — Пренебрегнах желанията на председателя Дън. Не мога да се унижа. Не искам да допълзя като ранено животно, да се довлека до вратата му и да моля за прошка.

Доктор Ли се вгледа в очите му и изрече:

— Зоу хоу мен. — Този китайски израз означаваше „мини през задната врата“. — Използвай своето Гуан-Си пред Китайската академия на социалните науки.

Гуан-Си беше почитана от миналото китайска традиция на влияние, която още предопределяше повечето социални и делови взаимоотношения в тази страна. Ръководител на новата академия беше Чен Бода, който беше и председател на Военната комисия на Китайската комунистическа партия и безспорно най-влиятелният човек в Китай. По-могъщ и от боледуващия Дън Сяопин.

Китайската академия на социалните науки беше създадена само преди месец и бе приветствана от президента Клинтън като важна стъпка на китайските комунисти към намирането на мостове за разбирателство със Запада. Уили Ло Лап Лин бе поканен от Чен Бода да стане член на академията. Поканата го бе изненадала, защото Уили живееше в Хонконг по време на британското господство и водеше там престъпен живот. Но му казаха, че са го избрали, защото е специалист по американската търговия. В края на краищата нали всяка година крадеше милиарди от нищо неподозиращата глупава Америка?