Да яхнеш Змията

Президентът на Китай се изправи и се случи нещо странно. Той изведнъж стана по-едър и властен, сякаш олицетворяваше ново начало. Уо Лап Лин осъзна, че е бил глупав да не забележи това. Новото му обществено положение го порази с величието си, когато се озова пред държавния глава на най-могъщата страна в света, каквато скоро щеше да стане Китай. Въпреки богатството и влиянието си досега Уо Лап Лин бе само престъпник. Гризеше краищата на света и откъсваше малки парчета плът. Хранеше се добре, но се криеше от истинската си съдба. Когато Китай поемеше ролята си на световен лидер, той можеше да се издигне високо. Политиците бяха вечният му враг… Британските власти бяха предприели атака срещу триадата му Хонконг. Но сега британците ги нямаше и господстваха нови правила. Уили вече можеше да организира атаките. Той усети как тигърът под него трепна, изгарящ от желание да подгони новата жертва. Погледна властния мъж пред себе си. Знаеше, че този човек може мигновено да го преобрази от просяк в принц. Откакто беше момче от улиците на Цзюлун и могъщият Бяло ветрило го покани да стане член на триадата, Уили не бе изпитвал такъв респект пред друго човешко същество. Той стоеше с наведена глава и чакаше.

— Няма прогрес без стабилност и единство — каза президентът, намеквайки, че настоящите политически системи на Китай и Хонконг трябва да останат непроменени.

— Жълтата река тече хиляди километри, но накрая стига до морето — рече Уили. Гласът му потъна във величието на мига. Жълтата река беше символ на мощен Китай.

Политикът кимна и добави:

— Но не забравяй, че в твърде чистите води не се лови риба.

Уили отдавна мислеше така. Корупцията беше торът в градината му.

Президентът на Китай протегна ръка на Уо Лап Лин, сетне отстъпи назад, показвайки, че срещата е приключила.

Уили беше роден в смърдящото гето на Цзюлун. Сега се намираше на остров, някога бил дом на император. Той се обърна и тръгна. Двамата с Чен Бода спряха за миг от другата страна на моста. Уили не искаше този миг да отлита. Сега имаше нови амбиции и цели. Накрая Чен Бода го хвана за лакътя и го поведе из великолепната градина.

До вечерта уговориха условията на споразумението. Китайската Нова година бе започнала, когато Уили се качи в частния си самолет и отлетя за Хонконг. Бе променил посоката, но не и целта си… Властта, както бе загатнал политикът, беше тор за почвата. Караше нещата да растат.

В градината на Уили вече нямаше плевели. А в реката му щеше да се завъди много риба.

9. Последици

В деня след китайската Нова година служителите в отдел „Азиатска престъпност“ още не бяха изтрезнели. Детективите работеха с обичайното темпо, но разговорите бяха няколко децибела по-тихи от обикновено. Таниша се приближи до таблото със съобщенията, за да се увери, че случаят Анджи Уонг още е поверен на нея. Рей Фонг можеше да й го отнеме, ако убедеше лейтенанта да се съгласи. Таниша се оказа права, че убийството ще бъде водещата новина. В „Таймс“ имаше статия и всички местни телевизионни станции го показаха сутринта.

Докато стоеше пред таблото, тя забеляза съобщение за престрелка, състояла се през нощта в Бел Еър. Опит за грабеж, при който са били застреляни трима китайци. Разследването беше възложено на Рей Фонг. Практиката в Силите за борба с азиатската престъпност беше, ако е възможно, случаите да се поверят на детективи от същия етнически произход като извършителите. Това улесняваше разследването, особено ако детективът говореше свободно езика. Таниша се върна на бюрото си и извади от чантата си бележника, в който бе записала адреса на Уилър Касиди. Беладжио Роуд 1243. После се обърна към компютъра и вкара номера на случая с тройното убийство. Разбра, че престрелката е станала не на Беладжио Роуд, а на Каниън Драйв. Тя се приготви да го изключи, когато видя, че името на собственика на къщата е Прескот Касиди.

— Виж ти — промълви жената.

Това беше домът на покойния адвокат. Тя прочете целия доклад и удивлението й нарасна. Екранът показа подробния и безпристрастен разказ на Рей Фонг. Таниша се втрещи, когато видя името на стрелеца — самодоволния, изцапан с повръщано Уилър Касиди.

— Какво става тук? — измърмори тя и подаде команда на компютъра да направи разпечатка, после го изключи.

Седна на стола си, вторачи се в тъмния екран и се опита да свърже нещата. Подреди ги в хронологичен ред.