Да спасиш свидетел

Лий наведе очи към окаляните си панталони, раздвижи изтръпналия от умора крак и същевременно измъкна един комар от окото си. Къща колкото хотел. Слуги. Фонтани. Расови коне. Частен реактивен самолет… Сигурно беше голяма досада.

Лий притисна фотоапарата до гърдите си. Беше го заредил с високочувствителен филм, а скоростта бе нагласена на 1 600. Чувствителната лента се нуждаеше от по-малко светлина, освен това, когато обективът оставаше отворен за по-кратко време, намаляваше и вероятността снимките да се размажат от случайно трепване на апарата. Той закрепи 600-милиметровия телеобектив и разгъна триногата му.

Надничайки между клоните на едно ниско дръвче, Лий насочи обектива към задната стена на къщата. Към луната прииждаха парцаливи облаци и мракът наоколо се сгъсти. Лий направи няколко снимки и остави фотоапарата настрани.

Проблемът беше, че оттук нямаше как да разбере дали в къщата има хора, или не. Вярно, прозорците бяха тъмни, но можеше да има и вътрешни стаи, невидими от сегашната му позиция. Отгоре на всичко не виждаше предната страна на къщата и дали там не е спряла кола. При другите си идвания бе наблюдавал движението по пътя. Всъщност нямаше кой знае какво за наблюдение. Насам рядко минаваха автомобили, а пешеходци изобщо не се мяркаха. Всички коли, които видя, правеха завой и потегляха обратно — явно бяха сбъркали отклонението. По-точно всички, освен една.

Той вдигна очи към небето. Вятърът бе стихнал. Лий пресметна, че облаците ще закриват луната още няколко минути. Той метна раницата на гръб, напрегна се за миг, сякаш събираше цялата си енергия, после изпълзя от гората.

Промъкваше се безшумно, докато стигна до място, където можеше да приклекне зад туфа избуяли храсти и спокойно да наблюдава пространството пред къщата и зад нея. Постепенно мракът се поразсея и луната отново изплува в небето. Тя сякаш го гледаше и лениво се чудеше какво ли търси тук.

Макар и уединена, къщата беше само на четирийсет минути път с кола от центъра на Вашингтон. Това я правеше много удобна за най-различни цели. Лий беше проучил собственика, който се оказа безупречно чист. С наемателя обаче не му потръгна толкова лесно.

Лий извади устройство, което приличаше на малък касетофон, но всъщност беше електронен шперц. После дръпна ципа на прикрепения към него калъф. Опипа различните накрайници вътре и избра необходимия. С помощта на малък гаечен ключ завинти накрайника върху шперца. Пръстите му се движеха бързо и уверено, макар че облаците пак бяха плъзнали пред луната и отново настана мрак. Беше го вършил толкова пъти, че дори и да затвореше очи, пръстите му щяха да манипулират приспособленията за взлом със завидна точност.

Лий вече бе идвал на светло, за да провери с бинокъла какви са ключалките. И наблюдението го смути. Имаше автоматични ключалки не само на всички външни врати, но също така по прозорците на първия и на втория етаж. Изглеждаха монтирани съвсем наскоро. На една съборетина насред пущинака.

Въпреки хладното време при тази мисъл по челото на Лий изби пот. Той плъзна ръка по кобура на деветмилиметровия си пистолет; докосването го успокои. Извади оръжието, зареди патрон в цевта, запъна ударника и спусна предпазителя.

Отгоре на всичко в къщата бе монтирана и алармена инсталация. Ако имаше капка ум, Лий щеше да прибере престъпните си инструменти, да се върне и да докладва на клиента за неуспеха. Но той се гордееше със занаята си. Щеше да продължи, поне докато нещо не го накараше да се откаже. А при необходимост Лий умееше да бяга много бързо.

Да се влезе в къщата нямаше да е чак толкова трудно, особено след като разполагаше с кода за алармената система. Беше успял да си го набави при третото посещение тук, когато в къщата влязоха двама души. По това време той вече знаеше за инсталацията и бе дошъл подготвен. Изпревари посетителите и изчака, докато си свършиха работата вътре. Когато двамата излязоха, жената въведе цифров код, за да задейства алармата. Прикрит зад същите храсти както сега, Лий разполагаше с магическа електронна машинка, която хвана кода не по-зле от сакчето на опитен рибар. Всеки електрически поток създава магнитно поле като миниатюрна радиостанция. Когато високата жена набра цифрите, охранителната система подаде слаб сигнал за всеки бутон и комбинацията падна право в електронното сакче на Лий.

Той отново хвърли поглед към облаците, надяна гумени ръкавици с удебелени пръсти и длани, приготви фенерчето и въздъхна дълбоко. След минута изскочи от прикритието на храстите и безшумно се добра до задната врата. Свали калните ботуши и ги сложи до прага. Не искаше да оставя следи от посещението си. Добрият частен детектив е невидим. Лий стисна фенерчето под мишница, вмъкна накрайника в ключалката и задейства електронния шперц.