Да спасиш свидетел

Използваше това устройство за по-бързо, тъй като прибягваше към взлом прекалено рядко, за да владее занаята до съвършенство. Само при непрекъснати тренировки с професионални инструменти пръстите ставаха толкова чувствителни, че да усещат приближаването до назъбената линия, едва доловимото трепване на кукичката, когато щифтовете започват да се наместват. С няколко простички инструмента един опитен майстор можеше да отвори ключалка много по-бързо, отколкото електронният шперц. Но това бе истинско изкуство, а Лий знаеше докъде стигат способностите му. След малко чу как ключалката щракна.

Когато отвори вратата, в тишината се раздаде глухото писукане на охранителната система. Той бързо откри контролното табло, набра шест цифри и звукът тутакси секна. Докато затваряше вратата зад себе си, Лий знаеше, че вече е нарушител на закона.

Дулото се отпусна надолу и червената точица на лазерния прицел изчезна от широкия гръб на нищо неподозиращия Лий Адамс. Човекът с пушката беше Леонид Серов, бивш служител на КГБ и специалист по убийствата. След разпадането на Съветския съюз Серов бе останал без източници на доходи. Но неговата способност бързо и ефикасно да елиминира човешки същества се оказа твърде търсена в „цивилизования“ свят. Като комунист Серов бе получил върха на разкоша — собствен апартамент и кола. Като капиталист стана богат за броени дни. Ех, ако знаеше по-рано…

Серов не познаваше Лий Адамс и нямаше представа какво търси тук. Забеляза го едва когато напусна прикритието си в храстите, тъй като беше дошъл откъм гората отсреща. Навярно свистенето на вятъра бе заглушило шума от движението му.

Серов погледна часовника си. Скоро щяха да дойдат. Той провери издължения заглушител на пушката. После плъзна любовно длан по цевта, сякаш искаше да влее в полирания метал чувството си за безпогрешност. Прикладът бе изработен от специална смес на кевлар, фибростъкло и графит, която осигуряваше извънредна стабилност. А каналът на дулото нямаше нарези като обикновените пушки. Имаше леко заоблено многоъгълно сечение, усукано в дясна посока. Според експертите подобен канал увеличаваше скоростта на куршума с около осем процента и гарантираше нещо далеч по-важно — балистичната експертиза на куршум от такава пушка бе абсолютно невъзможна, тъй като нямаше нарези, които да оставят следи по него при излитането от цевта. Успехът се крие в подробностите. Серов бе изградил цялата си кариера върху този девиз.

Местността бе толкова пуста, че руснакът се изкушаваше да свали заглушителя, а след това да разчита на стрелковия си опит, на свръхмодерния лазерен прицел и умело подготвения план за оттегляне. Смяташе, че има основания за подобна самоувереност. Кой ще чуе, ако застреляш някого насред пущинака? Знаеше много добре, че някои заглушители отклоняват траекторията на куршума, водейки към крайно нежелания вариант никой да не загине, освен може би самият наемен убиец, след като клиентът научи за неговия провал. Но той лично бе изследвал заглушителя и вярваше в доброто му качество.

Серов леко разкърши изтръпналото си рамо. Чакаше тук още от ранна вечер, но той бе свикнал да дебне в засада. Задачите никога не го изморяваха. Смяташе живота за нещо сериозно и подготовката за убийство винаги го изпълваше с вълнение. А заедно с риска усещаше прилив на бодрост. Независимо дали си алпинист или наемен убиец, по някакъв странен парадокс се чувстваш най-жив, когато смъртта е наблизо.

Маршрутът му за оттегляне минаваше през гората до един тих път, откъдето щеше да стигне с кола до летище Дълес. Сетне го чакаха нови места и нови задачи, може би по-интересни от сегашната. Но обстановката тук си имаше определени достойнства.

Най-трудно бе да убиеш човек в големия град. Да избереш мястото за засада, да дръпнеш спусъка и да избягаш — всичко това ужасно се усложняваше от факта, че накъдето и да погледнеш, само няколко крачки те делят от свидетели и полиция. Виж, сред природата, сред уединения селски пейзаж, където къщите са далеч една от друга и безброй дървета предлагат прикритие — в такава обстановка бе готов всеки ден да убива с безмилостна точност като тигър сред стадо добитък.

Прикрит зад последните дървета, Серов седеше върху стар пън само на трийсет метра от къщата. Макар че гората бе гъста, оттук имаше ясен прицел — в края на краищата куршумът се нуждае само от няколко сантиметра открито пространство. Както му бяха казали, мъжът и жената щяха да се насочат към задната врата. Само че нямаше да стигнат дотам. Където паднеше лазерният лъч, там щеше да удари и куршумът. Серов спокойно можеше да улучи светулка на двойно по-голямо разстояние.