Дар от Земята

Чашите на всички бяха празни и един от едрите придружители на Лени отиде за попълнение. Малката компания растеше, разделяше се на нови групички и търпеше всички останали промени, така характерни за подобни веселби. За съвсем кратко Мат и Джей Худ се озоваха зад гърбовете на останалите. Худ каза:

— Искаш ли да те запозная с едно красиво момиче?

— Винаги.

Худ се обърна и го поведе, и едва тогава Мат забеляза в ухото му същото цветно петънце, каквото бе видял в ухото на Лени. Откога пък Худ се нуждаеше от слухов апарат? А може би всичко бе плод на възбуденото му въображение? На това отгоре апаратчетата изглеждаха пъхнати толкова навътре, че сигурно нямаше да е никак лесно да бъдат извадени.

Толкова мънички, колкото да бъдат подадени незабелязано, например заедно с напитките. От Хари Кейн.

— Това е най-лесният начин да се организира набег, сър. — Исус Пиетро седеше наведен сервилно напред и поставил ръце върху бюрото — истински образец на високоинтелигентен служещ, изцяло посветен на работата си. — Известно ни е, че съзаклятниците напускат къщата на Хари Кейн по двойки и четворки. Ще ги залавяме извън дома. Спрат ли да излизат, това ще означава, че са ни открили. Тогава ще нахлуем вътре.

Зад почтителната маска на Исус Пиетро се криеше раздразнение. За първи път от четири години насам беше подготвил голям набег срещу Синовете на Земята и Милард Парлет избра точно тази нощ, за да посети Болницата. Защо сега? Слава на Мъгливите Демони, че се вясваше най-много веднъж на два месеца. Всяко посещение на екипарий неизменно предизвикваше хаос сред подчинените на Исус. Добре че този път Парлет бе дошъл право при него. Веднъж го бе повикал у дома си и тогава Пиетро се почувства направо ужасно. Тук той бе в свои води. Кабинетът му бе истинско продължение на собствената му личност. Бюрото, с форма на бумеранг, го затваряше от три страни и осигуряваше максимално работно пространство. Тук имаше три фотьойла за посетители с различни степени на удобство — за екипарии, за Болничния персонал и за колонистите. Кабинетът беше голям, квадратен, задната му стена бе леко извита. Докато останалите три стени имаха мека, кремава окраска, задната лъщеше в металночерно. В действителност, тя бе част от външния корпус на „Планк“ — корабът, докарал хората на този свят. Седнал зад бюрото, Исус Пиетро усещаше с гърба си извиращата от него енергия.

— Нашият единствен проблем — продължи с равен глас той, — е, че не всички гости на Хари Кейн са въвлечени в конспирацията. Поне половината от тях са поканени за прикритие. Докато отделим едните от другите ще мине доста време.

— Това ми е известно — кимна старецът. Имаше грапав глас. Милард Парлет бе издължен и кльощав, съвсем като Дон Кихот, само дето очите му не блестяха безумно. Напротив, те искряха от интелигентност и не пропускаха нищо. Вече близо двеста години Болницата поддържаше тялото, ума и мозъка му в добро функционално състояние. Вероятно дори самият той не знаеше каква част от него е заимствана от колонисти, осъдени за тежки престъпления. — Защо точно тази вечер?

— А защо не, сър? — Исус Пиетро подуши накъде бие разговора и умът му започна да работи трескаво. Милард Парлет не беше вчерашен. Старецът бе един от малцината екипарии, които доброволно се нагърбваха с тежестта на управлението. По-голямата част от трийсетте хиляди екипарии на Планината Ягледай се забавляваха да измислят какви ли не сложни и разнообразни игри: спортни състезания, различни модни стилове, променящи се в зависимост от половин дузина общоприети правила, нелепи и закостенели социални взаимоотношения. Парлет предпочиташе да работи — от време на време. За себе си бе избрал управлението на Болницата. Той беше достатъчно компетентен, умът му сечеше и макар да се появяваше рядко, изглеждаше винаги в течение на събитията и не бе никак лесно да бъде излъган.

— Ето вчера, например — случаят с капсулата от рамробота — продължаваше той. — Вашите хора претърсиха целия район за шпиони. А днес вече подготвяте първия за годината набег. Какво следва — че според вас някой се е измъкнал, така ли?

— Не, сър! — възрази Исус, но Парлет очевидно не беше доволен. — Става дума за най-обикновено презастраховане. Ако някой от колонистите е узнал нещо за товара на капсулата, тази вечер той ще се появи при Кейн — пък дори и самият дявол да му прегражда пътя.

— Не одобрявам комара — рече Парлет. Исус Пиетро отчаяно търсеше подходящ отговор. — И вие също, както разбирам, не обичате да залагате на случайността. Много добре, Кастро. Сега. Какво направихте с капсулата на рамробота?

— Мисля, че служителите от органната банка я разопаковаха, сър. Съдържанието й беше предадено за съхранение. Искате ли да го разгледате?

— Да.

Исус Пиетро Кастро, Глава на Изпълнението — единствената въоръжена организация на цялата територия на планетата — скочи припряно за да изпълни нареждането. Все още имаше време да участва лично в набега, ако побързат. Нямаше обаче нито един възпитан начин да накара един екипарий да се забърза.