Дар от Земята

„Късметът на Мат Келер.“ Зла шега на съдбата, стар, изтъркан виц. Ако не беше се възползвал от тази своя „дарба“, Поли сега щеше да е жива. А и Мат щеше да се завърне безболезнено при своите червеи. Нищо чудно, че досега не е била наблюдавана подобна разновидност на екстрасензорните способности. Сигурно повече и нямаше да се появи.

Като всяка лишена от перспектива мутация. Тя съхраняваше девствеността му докато навърши двадесет и една. Тя уби Поли и накара Лени да вижда в него не мъжа, а средство за удоволствие. Тя го доведе на „Планк“, той самият никога не би направил опит да се промъкне на борда, ако не беше психологическата невидимост. Доведе го на „Планк“ за да загине, но той се спаси, с минимален късмет и белите дробове на мъртвец.

Защото не му достигна здрав разум да скрие различията си от другите.

Късно. Те ще го забравят отново и отново всеки път, когато пожелае. Но неизменно ще се завръщат в живота му. Защото за тях Мат Келер е оръдие, средство за постигане на интересите им. И е техен вечен пленник.

Няма да стане!

— Ей — рече той. — Мисис Хенкък.

Останалите се размърдаха, обърнаха лица към него, връщайки се в света, където Мат Келер беше фактор, с който трябваше да се съобразяват.

— Мисис Хенкък. Имате ли да ми кажете нещо?

— Мисля, че не — отвърна сивокосата бунтовница, на която по-скоро й отиваше да е свадлива домакиня.

— Не казахте нищо, докато другите ми вадеха душата. Защо дойдохте?

Тя сви рамене.

— Исках да видя какво ще стане. Келер, случвало ли ти се е някога да загубиш хората, които обичаш?

— Разбира се.

— В органната банка?

— Да. Чичо ми Мат.

— Аз направих повече, отколкото беше по силите ми, за да попреча да ти поставят трансплантанта. Доктор Бенет смяташе, че и без операция ще оживееш, но ще останеш инвалид.

— Бих го предпочел — рече Мат, но не беше сигурен, дали говори искрено.

— Исках да вдигна във въздуха проклетата банка — стига да ми се отдаде подходяща възможност. Изглежда, никой от останалите не мисли така. Може би защото на никой от тях съпругът не е бил разчленяван в банката.

— Говори по същество.

— Аз не зная дали наистина си толкова незаменим, колкото те изкара Хари. Струва ми се, че никой не може да бъде толкова важен. Ти ни изведе от Болницата — признавам. Има за какво да сме ти благодарни. Инак никога нямаше да се срещнем с Парлет. Но трябва ли да убием някого само за да му докажем, колко сме му задължени? Е, животът се преобърна, сега ние сме господарите в Болницата, но все още не можем да сложим край на банката. Вместо това, опитваме се да променим законите, така че колкото се може по-малко хора да попаднат вътре, и при това само тези, които го заслужават. Ако беше мъж на място, щеше да ни помагаш с всичко, на каквото си способен. Не забравяй — сега живееш само благодарение на това, че друг човек е умрял. Направи го — поне заради него.

— От благородно състрадание.

Устата на мис Хенкък се хлопна като мечи капан.

— Да речем, че се присъединя към вас — каза Мат. — Но не от благородно състрадание. Ей сега ще ви изложа мотивите си.

— Давай — прекъсна го Хари Кейн. Той беше единственият, който не прояви изненада.

— Не мога да се върна при рудокопните червеи. Това е факт. Също както е факт, че не съм наемен убиец. Никога не съм извършвал убийство. И нямам намерение да го правя… Ако някога се наложи да убия човек, искам да знам защо го правя. А мога да го узная само в един-единствен случай. Отсега и занапред ние петимата трябва да станем водачите на Синовете на Земята. — При последните думи дори Хари Кейн трепна от изненада. — Така петимата заедно ще взимаме всички решения. А аз ще разполагам с неограничен достъп до цялата информация, до която имате достъп и вие. Какво ще кажеш, Хари?

— Продължавай.

Мат облиза пресъхналите си устни. Хари Кейн няма да хареса идеята му, а Кейн е опасен враг.

— Синовете на Земята не бива да извършват убийства без моето съгласие, а аз няма да го дам, докато не бъда убеден, че убийството е единственото възможно решение. За да бъде взето това решение трябва да знам всичко, винаги. И още. Ако някога реша, че някой от вас се опитва да ме измами, аз ще го убия. Защото укриването на информация от мен също е равносилно на убийство.

— Келер, защо смяташ, че си в състояние да се справиш с подобна власт? — попита безстрастно Хари, сякаш се интересуваше за времето.

— Поне искам да опитам. Тази сила е моя.

— Мисля, че е съвсем справедливо — Хари стана. — Утре един от нас ще дойде тук с пълния текст на Новите закони, върху които работи Парлет. Ако в последствие решим да внесем промени, ще те информираме.

— Гледайте да е предварително.

Кейн се поколеба, сетне кимна. А после всички си тръгнаха.

Милард Парлет въздъхна и изключи приемника.

„Невидим убиец“? Странен израз за практичен човек като Хари Кейн. Какво ли е имал пред вид?

Каквото и да е, в края на краищата Хари Кейн ще му го разкрие сам.