Ден нула

— Само толкова ли можеш? — ехидно подхвърли той. — Явно си омекнала от толкова много пари! — След тези думи той стана и добави: — Аз тръгвам. Благодаря за возенето, Джийн. Или май трябва да благодаря на Роджър, в крайна сметка колата е негова. Също като къщата, фирмата и самата ти. — Той погледна към мерцедеса зад прозореца. — Моделът ми се струва поостарял, сестричке. Може би Родж трябва да го смени, а заедно с него и някои други неща. Отсъства толкова често, че човек започва да се чуди. Никога не съм допускал, че въглищарите непрекъснато обикалят света с частните си самолети. Ти тренираш много и се подлагаш на диети, но двете раждания и непрестанното пиене няма как да не ти се отразят. Не ме разбирай погрешно — все още изглеждаш много добре. За разлика от теб Роджър е дебел и грозен, но правилата за мъжете са различни. Несправедливи, но отдавна наложени от такива като него, които държат парите. Желая ти приятен ден, сестричке.

Ранди се обърна, поздрави някакви мъже в едно сепаре и затръшна вратата след себе си.

Пулър погледна Джийн, която беше смаяна и объркана.

— И двамата казахте неща, които не мислите — мрачно поклати глава Коул.

— Напротив, аз казах точно каквото мисля — отвърна Джийн, погледна към колата зад прозореца и тихо добави: — Ранди също…

Пулър ясно си представи какво ѝ минаваше през главата: къде е в момента Роджър, дали действително е решил да я предаде?

— Ранди надрънка ужасни глупости, Джийн — хвана ръката ѝ Коул.

— Мислиш ли? — рязко попита сестра ѝ.

Коул сведе очи.

— А какво е твоето мнение? — попита Джийн, обръщайки се към Пулър. — Нали си голям детектив?

— Не мога да чета чужди мисли — отвърна той. — Но ако съпругът ти наистина ти изневерява, вероятно можеш да се разведеш и да измъкнеш от него толкова злато, колкото поискат адвокатите ти. Предполагам, че не сте подписали предбрачен договор, тъй като той не е бил богат, когато сте се оженили.

— Не сме.

— В такъв случай няма за какво да се тревожиш. Това е най-добрият съвет, който мога да ти дам.

Появи се келнерката с поръчаната храна.

— Ранди ще се върне ли? — с недоумение се огледа тя.

— Съмнявам се — любезно се усмихна Джийн. — Но ако опаковате закуската му, аз ще го намеря и ще му я предам.

— Разбира се — кимна жената и се отдалечи.

Джийн наряза яйцата си и понечи да каже нещо, но в същия момент Пулър се изправи.

— Къде отиваш? — вдигна глава тя.

— Веднага се връщам — каза Пулър и се насочи към масата в ъгъла, заета от Бил Строс.

— Предполагам, че вече спите заедно, нали? — подхвърли Джийн към сестра си.

— Яж си яйцата и мълчи! — сряза я Коул, измъкна се от сепарето и забърза след Пулър, който вече беше седнал на масата на Строс.

— Здравейте, мистър Строс. Помните ли ме? Аз съм Джон Пулър от ОКР.

Строс кимна. Беше облечен с друг скъп костюм, под който се виждаше риза с монограм.

— Разбира се, агент Пулър. Как сте?

— Много добре.

— Върви ли разследването?

— И още как — намеси се Коул, изправила се до партньора си.

— Кога очаквате да се прибере шефът ви? — попита Пулър.

— Не съм много сигурен.

— Нима няма навик да държи в течение първия си заместник?

— Защо се интересувате кога ще се върне?

— Това са лични отношения между нас — отклони отговора Пулър и го потупа по рамото. — Предайте му моите поздрави.

Върнаха се при Джийн, която довършваше закуската си.

— Трябва отново да поговоря със съпруга ти — каза Пулър. — Предай му, че искаме да го видим.

— Защо? — попита тя и остави вилицата си.

— Просто му предай, става ли? Благодаря ти.

Той се обърна и тръгна към вратата.

Коул хвърли няколко банкноти на масата, сбогува се набързо с Джийн и изтича след него. Настигна го на тротоара, където той оглеждаше сребристия мерцедес.

— Какво беше това със Строс? — попита тя.

— Потърсих малко информация. Нали той е изпълнителен директор?

— Да, главен изпълнителен директор.

— Откога заема тази длъжност?

— Горе-долу от времето, когато се появи Роджър.

— Но е по-възрастен.

— В замяна на това Роджър е по-амбициозен.

— И по-склонен да поема рискове?

Тръгнаха към паркинга.

— Не си се отказал да пътуваш до Вашингтон, така ли? — попита тя.

— Няма начин да се откажа.

— Мислиш ли, че нещата тук ще се раздвижат?

— Седем души вече са убити — въздъхна Пулър. — Според мен е дошло време на затишие.

45

Отидоха до работното място на Моли Битнър с патрулката на Коул. По пътя Пулър набра номератора на фирмата за изследване на почвата от Охайо. Отначало го свързаха с двама служители, които не можеха или не искаха да му помогнат, и той направи знак на Коул да отбие встрани от пътя.

— Искам да говоря с някой от ръководството — каза на телефонистката Пулър.

Наложи се да изчака две минути, след което набързо обясни на човека отсреща за какво става въпрос.

— Можете ли да ми дадете някакви сведения по телефона? — попита той. Слуша известно време, после кимна и записа нещо в бележника си. — Добре. Ще изпратим съдебната заповед. Моля ви за бърз отговор.

Изключи телефона и погледна към Коул.

— Поискаха съдебна заповед? — попита тя. — Не съм допускала, че изследването на почвата може да бъде секретно. Казаха ли нещо конкретно?