Ден нула

Дейвид БалдачиДен нула

Джон е най-добрият специален агент в Отдела за криминални разследвания към американската армия. За бойните подвизи на баща му генерал Пулър се разказват легенди. Брат му, известен ядрен физик, излежава доживотна присъда за държавна измяна. По време на посещение при него във военния затвор Джон получава спешна задача да поеме секретното разследване на шокиращо престъпление.

В затънтеното миньорско градче Дрейк в Западна Вирджиния са намерени четири трупа. Убити са полковник Матю Рейнолдс, съпругата и децата му. Поради важния пост на Рейнолдс в Агенцията за военно разузнаване случаят се наблюдава от министъра на отбраната. Нареждането е Джон Пулър да действа сам от името на военните и да си сътрудничи с местната полиция.

В Дрейк той открива партньорка, на която може да разчита. Саманта Коул не се е сблъсквала с убийства в кратката си кариера, но е твърдо решена да възвърне спокойствието в своето градче. Скоро жертвите стават осем и докато разкрива измама след измама, Джон осъзнава, че смъртта им е свързана с някаква голяма конспирация. Но той дори не подозира, че тя засяга бъдещето на милиони хора.

Джон Пулър е свикнал да рискува.

Защото доскоро не е имал какво да губи, освен живота си.

Сега може да загуби и Саманта.

Но залогът е твърде голям…

Дейвид БалдачиДен нула

На моя приятел Чарлс Бетак — Чък, и в памет на майка ми

1

Въглищният прах проникна дълбоко в дробовете на Хауард Рийд. Едва се сдържа да не отбие встрани, за да повърне върху обгорялата трева край банкета. Но успя да превъзмогне гаденето и само се изхрачи през прозореца. После натисна газта с единственото желание час по-скоро да се отдалечи от пътя, по който бавно се движеха самосвали с въглища. От каросериите им се сипеха черни зрънца, наподобяващи конфети. Носеше се воня на серен двуокис, която идваше от близката купчина въглищни отпадъци. И тя като още много други беше успяла да се самозапали. Кислородът във въздуха превръщаше задушливия дим в серен триокис, който се смесваше с водните молекули и падаше на земята под формата на токсичен киселинен дъжд. В пълен разрез с рецептите за екологична хармония.

Стиснал здраво специалния механизъм, Рийд караше по напукания асфалт осемнайсетгодишния си форд експлорър с пробит ауспух и стържещи скорости. Беше го превърнал в пощенска кола, приспособена така, че той да седи на мястото на пътника и да пуска пощата в кутиите, без да се налага да слиза. Това ставаше благодарение на изобретение, част от което наподобяваше вентилаторен ремък, с което управляваше кормилото, педалите на газта и спирачката от дясната седалка.

След като стана пощальон и свикна с шофирането от «погрешната» страна, му се прииска да отиде в Англия и да изпробва новопридобитите си умения по тамошните пътища с ляво движение. Някъде беше чел, че то се въвело през Средновековието. Повечето рицари били десняци и естественото им желание било, докато яздят, да държат меча или копието си колкото се може по-близо до противника. Жена му обаче го нарече идиот, който най-вероятно щял да се пребие в онази чужда страна.

Той подмина възвишението, или по-скоро онова, което бе останало от него, след като компанията «Трент Майнинг енд Експлорейшън» го взриви, за да достигне до богатите въглищни залежи. В момента околността, гола и надупчена от дълбоки кратери, наподобяваше лунен пейзаж. Методът се наричаше открит въгледобив, но според Рийд по-подходящото наименование щеше да е открито съсипване на природата.