Ден нула

— Нямаме друг избор. Ще поддържаме връзка и ще се информираме взаимно. — Мейсън направи малка пауза и добави: — Много бих искал да ти изпратя помощ, но шефовете са на мнение, че това ще разкрие намеренията ни.

— Знам — въздъхна Пулър. — Все пак успях да си осигуря един помощник на място.

— Полицайката Коул, нали?

— Не, един младеж на име Дики Строс. — Той разказа накратко за какво става въпрос, после добави: — Ако не друго, това ще ми осигури още един чифт очи на терена. Той е служил в армията.

— Не съм възхитен от идеята ти, Пулър! — отсече Мейсън. — Не знаем абсолютно нищо за него!

— Нямах кой знае какъв избор — отвърна Пулър.

В мембраната ясно се долови въздишката на Мейсън.

— Кога ще се срещнеш с него? Времето ни е малко.

— Още довечера.

— Разполагаш ли с подходящо място?

— Да — отвърна след кратък размисъл Пулър. — Наричат го «Ксанаду».

66

Пулър спря пред библиотеката на окръг Дрейк — едноетажна сграда от оранжеви тухли, грозна и запусната. Обясни на библиотекарката какво му трябва и не след дълго вече прелистваше стари броеве на местния вестник, въпреки че имаше компютри с електронното издание. Не откри нищо през периода, който го интересуваше, но сам по себе си този факт бе достатъчно красноречив.

На излизане иззвъня джиесемът му. Беше Кристен Крейг от Армейската криминологична лаборатория.

— Разполагам с няколко предварителни заключения за теб, Пулър — докладва тя.

Той седна в колата, пусна климатика и започна да записва.

— Направихме спешни ДНК-тестове на пробите, които ни изпрати, сравнихме ги с твоя списък и открихме една неидентифицирана проба. Качихме я в системата за ДНК-данни на ФБР и мисля, че имаме попадение.

— Друго?

— Куршумът, с който е убит Рейнолдс, е бил дванайсети калибър.

— Производител?

— Не, съжалявам.

— Ясно, продължавай.

— Аутопсиите на място са били направени от добър лекар. Нашите експерти потвърдиха почти всичките му заключения. Човекът си разбира от работата.

— Добре.

Потвържденията бяха добра новина, но Пулър се нуждаеше от конкретна информация за решаването на случая.

— Открихме нещо странно върху куршума, който ни изпрати — добави Кристен.

— Какво?

— Ами нещо странно за куршум, изстрелян от упор в мозъка. Наложи се да поискам мнението на трима експерти.

— Не ме дръж в напрежение, Кристен!

— Микроскопични златни частици. Нали в Западна Вирджиния добиват въглища, а не злато?

Пулър си помисли за резиденцията на семейство Трент и поклати глава.

— За някои хора тук това май е едно и също. Но златни частици върху куршум?

— Такива са фактите. Микроскопични, но ги има. Нямам представа какво може да означава това.

— А имаш ли смислено обяснение за доклада с почвените проби, който ти изпратих по-късно?

— В него няма нищо особено. Нормални примеси на уран за подобно място. Не разбирам защо някой би извършил убийство за подобен документ.

— И аз — промърмори Пулър. — А онези неща от метамфетаминовата лаборатория?

— Тук става интересно. Сигурен ли си, че е било лаборатория?

— На такава приличаше.

— Може би, но открихме едно вещество, което няма работа там.

— Какво вещество?

— Волфрамов карбид.

— Върху какво го откри?

— Върху част от епруветките и маркучите. В достатъчно количество, за да изключим, че е попаднал случайно.

— Значи волфрамов карбид. Използва се в промишлеността, нали? И като абразив при обработката на бижута?

— Точно така. Далеч по-твърд е от стоманата и титана.

— Спомням си, че Тредуел носеше пръстен. Може би е бил изработен от волфрам, който по някакъв начин е проникнал в кожата му.

— Проверих го. Не е.

— Работил е в склад за химикали и е притежавал харли.

— Това също не обяснява наличието на волфрам.

— Нещо друго?

— Това не ти ли стига?

— Не получих никакви отговори.

— Предлагам ти фактите, приятелю. А твоята работа е да откриеш отговорите.

Линията прекъсна и Пулър бавно прибра джиесема си.

Като военен беше наясно, че волфрамовият карбид има и друго предназначение — използваше се като съставна част на бронебойните муниции, най-вече като заместител на обеднения уран.

Но в къщата липсваха каквито и да било други доказателства, че Тредуел се е занимавал с производството на боеприпаси. За тази цел бяха нужни голямо пространство, специални машини и най-вече пари. Как би се сдобил с тях един смотан човечец от дълбоката провинция на Западна Вирджиния? Но защо да го убиват, в случай че все пак е намерил начин? Може би възложителят на поръчката бе решил, че Тредуел се е уплашил и е започнал да работи за правителството с посредничеството на Рейнолдс?