Ден за изповед

Из тунела отекнаха викове. Служители на метрото изскачаха от мотрисата и тичаха към тях с фенерчета.

— Насам.

Херкулес завъртя Хари и го блъсна в някакъв тесен страничен тунел. След миг го изтласка нагоре по желязна стълбичка и сам се изкатери с ловкостта на цирков артист, стискайки патериците под мишница.

Зад тях продължаваха да долитат викове. Херкулес гневно изгледа Хари, после го поведе по нов тесен тунел, задръстен с проводници и вентилационни тръби.

Почти цял километър вървяха така — Хари отпред, Херкулес плътно зад него. Накрая спряха на светло под една вентилационна шахта.

Херкулес дълго мълча и се ослушва. Накрая реши, че вече не ги преследват, и се обърна към Хари.

— Ще съобщят на полицията. После ще дойдат да претърсят тунелите. Ако открият скривалището ми, ще разберат, че си бил там. А аз ще остана без дом.

— Съжалявам…

— Е, сега поне знаем две неща. Имаш сили да ходиш, дори да тичаш. И вече не си сляп.

Хари наистина виждаше. Не бе имал време да го осъзнае, но преди малко вървеше из мрака. После видя светлината на мотрисата и пътниците във вагоните. Не с едно око, а и с двете.

— Добре — каза Херкулес. — Свободен си.

С тия думи той смъкна от рамото си малък, здраво стегнат пакет и го подаде на Хари.

— Отвори го.

Хари зяпна, после се подчини. Размота пакета и извади отвътре черни панталони, черна риза, черно сако и бяла якичка на свещеник. Дрехите бяха вехти, но вършеха работа.

— Ще се превърнеш в брат си, а?

Хари го гледаше и не можеше да повярва.

— Добре де, не непременно в брат си, но в свещеник. Защо не? Вече ти расте брада, променяш се… В този град, пълен със свещеници, най-доброто прикритие е да не се криеш изобщо. В джоба на панталона има неколкостотин хиляди лири. Не са много, но ще ти стигнат колкото да се поопомниш и да решиш какво ще правиш.

— Защо? — попита Хари. — Можеше да ме предадеш на полицията и да вземеш наградата.

— Жив ли е брат ти?

— Не знам.

— Той ли уби кардинала?

— Не знам.

— Ето, виждаш ли? Ако те бях предал на властите, никога нямаше да си отговориш на тези въпроси: дали брат ти е жив, дали е убиец. Как ще разбереш, ако сам не откриеш?… А не забравяй, че и теб те издирват за убийство на полицай. Тъй става двойно по-интересно, нали?

— С тия пари можеше да живееш до края на дните си.

— Само че първо полицията трябваше да ми ги даде. А аз не мога да ида в полицията, мистър Хари. Защото и аз съм убиец… А ако се споразумея с някого да съобщи вместо мен, ще вземе парите и повече няма да го видя… Ти отиваш в затвора, аз не печеля нищо… Има ли смисъл?

— Тогава защо?

— Защо ти помагам ли?

— Да.

— За да те пусна на свобода, мистър Хари, и да видя на какво си способен. Докъде можеш да стигнеш с ум и смелост. Имаш ли сили да оцелееш. Да откриеш отговор на въпросите. Да докажеш, че си невинен.

Хари го огледа внимателно.

— Но не е само това, нали?

Херкулес пак се изкатери на патериците и за пръв път Хари усети в него печал.

— Човекът, когото убих, беше богат и пиян. Опита се да ми размаже главата с тухла, защото съм грозен. Трябваше да сторя нещо и аз го сторих. Ти си красив, умен мъж. Ако използваш възможностите си, имаш шанс… Аз нямам. Аз съм грозно джудже и убиец, осъден на подземен живот… Ако спечелиш играта, мистър Хари, може би ще си спомниш за мен и ще се върнеш. Използвай парите и връзките си, за да ми помогнеш… Ако още съм жив, всеки циганин ще ти каже как да ме намериш.

В гърдите на Хари бликна топла, искрена обич. Имаше чувството, че стои пред изключителен човек. Той леко наклони глава и се усмихна на тази ирония на съдбата. Преди седмица беше по работа в Ню Йорк — един от най-младите и най-преуспяващи холивудски адвокати. Животът му изглеждаше очарователен. Стоеше на един връх и го чакаха още по-високи върхове. Седем дни по-късно някакъв невъобразим обрат го бе хвърлил в този тесен тунел над римското метро — превързан, мръсен… и търсен за убийство на италиански полицай.

Кошмарът бе просто невероятен и в същото време реален до болка. А насред всичко това един смазан от живота човек, почти напълно лишен от надежда някога пак да бъде свободен — едно сакато джудже, което го бе спасило и излекувало, — висеше върху патериците си на сантиметри от него като ясно очертан черно-бял силует и молеше за помощ. Ако някой ден си припомни.

С тази простичка молба Херкулес бе постигнал чудо, в каквото Хари отдавна не вярваше. Просто споделяше вярата си, че ако човек пожелае, може да използва всичко спечелено и научено в този живот, за да стори нещо за другиго. Чиста и честна молба, изречена без очакване някога да се сбъдне.

— Ще направя всичко, което ми е по силите — каза Хари. — Обещавам ти.

37

Кафене на Централната гара в Рим, 9:30

Роскани го проследи с поглед, докато се отдалечаваше към пероните и изчезваше сред тълпата. Сега щеше да си допие кафето, без да бърза. Искаше да бъде сигурен, че никой не ги е забелязал заедно.