Диамантената ера

Това оборудване произхождаше от най-различни технологични епохи и беше вкарано незаконно в тази — Външното кралство — от най-различни източници, но всички устройства служеха на една и съща цел: проникваха в микросвета посредством дифракция на рентгенови лъчи, електронна микроскопия и директно наноскалиращо сондиране, след което синтезираха цялата получена информация в един-единствен триизмерен образ.

Ако Хакуърт правеше това на собственото си работно място, досега щеше да е свършил, но системата на д-р Х. беше нещо като полската демокрация — изискваше пълен консенсус между всички отделни участници и изваждаше на преден план само по една подсистема наведнъж. Д-р Х. и асистентите му се събираха около някоя подсистема, която според тях се намираше най-далеч от провода, и започваха да си крещят един на друг на нещо като смесица от шанхайски, мандарински и технически английски за известно време. Препоръчваните терапии включваха, но не бяха ограничени до: изключване на уредите, за да бъдат включени отново веднага; повдигането им с няколко сантиметра и незабавното им спускане обратно; изключване на второстепенни уреди както в тази, така и в другите зали; отварянето на капаци и бърникане в електрически табла; изваждането на малки обитатели от рода на всякакви насекоми, заедно с гнездата им с яйца посредством непроводими китайски клечки; бърникане из разни кабели; горене на ароматни клечици; поставяне на сгънати парченца хартия под краката на масите; пиене на чай и цупене; призоваване на невидими сили; изпращането на куриери до съседните стаи, сгради или в околностите с изящно изписани бележки и чакане да се завърнат с резервни части в прашни, пожълтели картонени кутии; както и цял куп по сходен начин досадни техники в областта на софтуера. Голяма част от това представление изглежда беше за да се върши работа, но останалата бе за личната консумация на Хакуърт, защото по всяка вероятност полагаше основите за процеса на ново договаряне на сделката.

В крайна сметка пред очите им се появи отделената от Джон Пърсивал Хакуърт част на еднометров лист медиатронна хартия, намиращ се в ръцете на един от асистентите, който го разстла с много церемониален жест върху ниска, черна, лакирана маса. Започнаха да търсят нещо, което да не е наред според изискванията на нанотехнологията, поради което увеличението не беше много голямо — въпреки това повърхността на кожата на Хакуърт изглеждаше като отрупана със смачкани вестници маса. Дори да споделяше прекалената придирчивост на Хакуърт, д-р Х. не го показваше. Той просто си седеше със скръстени на скута върху бродираната копринена роба ръце, но Хакуърт се наведе леко напред и видя как пожълтелите, двусантиметрови нокти стоят над черния швейцарски кръст на една стара платка за играта „Нинтендо“. Пръстите се задвижиха и образът на медиатрона се увеличи и мина на по-преден план. В горната част на полезрението им се появи нещо гладко и неорганично: нещо като устройство с дистанционно управление. Под инструкциите на д-р Х. то започна да се отграничава от купчинката отрязана кожа.

Намериха разбира се много червейчета, както естествени, така и изкуствени. Естествените приличаха на малки рачета, които бяха обитавали външните слоеве на други създания в продължение на стотици милиони години. Всичките изкуствени се бяха развили през последните няколко десетилетия. Повечето от тях се състояха от сферична или елипсовидна коруба с най-различни добавки към нея. Корубата беше вакуола със съвсем мъничка част от евтактична среда, която да загърне машинно-честотните карантии на червейчето. Диамантената структура на корубата се предпазваше от светлината посредством тънък слой алуминий, заради който червейчетата приличаха на микроскопични въздушни корабчета — извън тях имаше само въздух, а във вътрешността им — вакуум.

Към самите коруби бяха прикачени най-различни приспособления: манипулатори, сензори, навигационни системи и антени. Антенките въобще не приличаха на мустачките на насекомите — повечето от тях представляваха плоски елементи, обсипани с нещо, наподобяващо късо подстриган мъх — честотни излъчвателни системи, които обхождаха въздуха с лъчи от видима светлина. Върху повечето червейчета освен това си личеше ясно името на производителя, както и номерът на частта: това беше изискване на Протокола. Няколко от тях обаче нямаха никакви надписи по себе си. Те бяха незаконни и бяха изобретени или от хора като д-р Х., или от нелегални филозони, които намираха вратички в Протокола, или от тайните лаборатории, за които повечето хора смятаха, че ги държат зайбатсите.