Дяволската колония

— Разбирам какво предлагаш, Грей. Но съм сигурна, че онези учени могат да се справят и без Монк да им наднича над рамото. Пък и малко раздвижване няма да му се отрази зле. Бебето наближава, Пенелопи скоро ще навърши ужасните две години, така че и на двама ни се очертава да пазим къщата месеци наред. Затова не, вземи го с теб.

— Добре. Но да ти кажа, Монк едва ли се ужасява от перспективата да пази къщата.

— Че кой говори за него?

Грей долови топлотата наред с раздразнението в гласа й. Трудно му беше да си представи подобен живот — възможността да споделяш всичко с друг, децата, простотата да усещаш топло тяло до себе си всяка нощ.

— Ще го върна жив и здрав — обеща той.

— Знам.

След още малко подробности разговорът приключи.

Сейчан седеше със скръстени ръце срещу него, облегната на вратата. Беше затворила очи и сякаш дремеше, но Грей знаеше, че не е изпуснала нито дума. Подозренията му се потвърдиха, когато тя промърмори, без да си прави труда да отваря очи:

— Разходка?

— Така изглежда.

— Добре, че си взех крема против изгаряне.

След няколко минути лимузината спря пред сградата на Националния архив. Монк ги посрещна ухилен до уши, с блеснали очи, явно много развълнуван. Замаха им нетърпеливо.

— Исландия — каза, докато ги водеше към стаята. — Можеш ли да повярваш?

От поведението му бе ясно, че е силно ентусиазиран от перспективата за работа на терен. В очите му обаче продължаваше да танцува палаво огънче. Преди Грей да успее да го попита каква е причината за него, стигнаха целта си.

Помещението бе претърпяло драматична промяна. Конферентната маса не се виждаше под купищата книги, ръкописи и карти. Имаше и пет кутии. И трите четци на микрофилми бяха включени и показваха страници от стари вестници или пожълтели документи.

Насред целия хаос доктор Ерик и Шарин Дюпре се бяха навели над една от кутиите и претърсваха съдържанието й. Хейсман беше свалил пуловера си и бе навил ръкави. Извади някаква оръфана брошура от кутията и я добави към купчината.

— Още една монография на Франклин за изригването… Вдигнаха глави, когато Монк влезе.

— Казахте ли му? — попита Хейсман.

— Реших да го оставя на вас. Вие свършихте цялата работа. Аз само поръчах пица.

— Какво да ни кажат? — попита Грей.

Хейсман погледна Шарин, която още беше с тясната черна рокля, но беше наметнала бяла престилка и бе сложила памучни ръкавици за работа с деликатните документи.

— Шарин, защо ти не започнеш? Ти отприщи всичко с онова блестящо хрумване. Пък и твоето поколение е на „ти“ с компютрите.

Тя прие похвалата със свенлива усмивка и леко кимна в знак на благодарност, след което се обърна към Грей и Сейчан.

— Сигурна съм, че в крайна сметка ще го намерим, но тъй като по-голямата част от документите са дигитализирани, реших да ги пресеем по-подробно, като разширим и генерализираме параметрите на търсене.

Грей скри нетърпението си. Интересуваше го какво са намерили, а не как. Въпреки това забеляза веселите пламъчета в очите на Монк. Партньорът му спестяваше нещо.

— Пуснахме търсене за комбинацията на имената Фортескю и Франклин, но не получихме нищо — каза Шарин.

— Сякаш архивите са били прочистени — добави Хейсман. — Като че ли някой определено е искал да прикрие следите си.

— Затова разширих търсенето, така че да не включва само Франклин, и опитах най-различни начини на изписване на името Фортескю. Пак нищо. После просто използвах инициалите на Аршар Фортескю, А. Ф.

Хвърли поглед към Хейсман, който се усмихна гордо.

— И тогава го намерихме. — Той вдигна наръч чупливи жълти листа. — В писмо на Томас Джеферсън до личния му секретар Мериуедър Луис.

— Мериуедър Луис ли? Който заедно с Кларк прекосява континента до Тихия океан?

Хейсман кимна.

— Същият. Писмото е с дата осми юни хиляда осемстотин и трета, около година преди двамата да тръгнат на експедицията си. В него се обсъжда изригване на вулкан.

Грей не разбираше накъде бият.

— Какво общо има някакъв вулкан с всичко това?

— Първо — обясни Хейсман, — обсъждането не е необичайно и може би именно затова документът не е привлякъл вниманието и не е бил премахнат с останалите. Луис и Джеферсън често са обсъждали научни теми. Мериуедър бил бивш военен, но имал научно образование и проявявал огромен интерес към природата.

Грей си помисли, че това с пълна сила важи и за Сигма.

— Двамата били близки приятели — продължи Хейсман. — Всъщност семействата им живеели на петнайсетина километра едно от друго. Луис бил човекът, на когото Джеферсън се доверявал най-много.

Монк побутна Грей.

— Значи ако Джеферсън е пазил някакви тайни, този човек със сигурност е щял да ги знае.

Хейсман кимна.

— В това писмо често се появява едно и също име — загадъчен човек, споменаван единствено като А. Ф.

— Аршар Фортескю… — промълви Грей.

— Явно Джеферсън не е искал да напише цялото му име, което е типично за този отец основател. Джеферсън проявявал голям интерес към криптографията и дори разработил собствен таен шифър. Едва миналата година бе разбит един от кодовете му.

— Бил е абсолютен параноик — каза Монк.

Хейсман го изгледа оскърбено.