Дяволската колония

— И както личи, Фортескю обвинява себе си — добави Грей. — „Вулкана, който създал“. Какво е искал да каже с това?

Никой нямаше отговор.

— Е, с какво разполагаме? — попита по същество Сейчан. — От първото писмо знаем, че Франклин се е обърнал към Фортескю да намери карта, заровена в някаква индианска могила. И ако се съди по това писмо, е успял.

Грей кимна.

— Картата е сочела към Исландия. И Фортескю отишъл там. Явно е открил нещо. Нещо достатъчно плашещо или могъщо, което според него е предизвикало изригването. Но какво точно?

— Може би е загатнато в първото писмо — предположи Сейчан. — Някаква сила или познание, което са имали индианците и което явно са били склонни да споделят, вероятно в замяна на образуването на онази митична четиринайсета колония.

— Но сделката се прецакала — рече Монк.

Асистентката на Хейсман ровеше в купчините хартия.

— Ще прочета откъса отново — каза тя. — „Шаманите от Ирокезката конфедерация бяха избити по най-жесток начин, докато пътуваха за срещата с губернатора Джеферсън. С тяхната смърт всички, които имаха познания за Великия еликсир и Бледите индианци, са в ръцете на Провидението“.

— Но ние знаем, че един от шаманите е останал жив достатъчно дълго, за да разкрие местоположението на някаква карта, може би карта на извора на това познание. И Фортескю бил пратен да го открие — каза Грей.

— И явно е успял — добави Монк. — Може би е въпросният еликсир от писмото, или нещо друго. Така или иначе, той е вярвал, че находката е достатъчно мощна, за да предизвика изригване на вулкан. И след това е бил смазан от чувство за вина.

— До двайсет години по-късно, когато Джеферсън отново се е обърнал към него — обади се Хейсман.

Сейчан се обърна към учения, осъзна, че отново си играе с дракончето, и се застави да го пусне.

— Какво искате да кажете?

Хейсман нагласи очилата си и отново зачете:

— „След подобна трагедия никак не ми се иска отново да въвличам А. Ф. в ново търсене, но топлината, с която е приет от племената на аборигените на този континент, ще ни послужи за това дълго пътуване. Той ще се присъедини към вас в Сейнт Чарлз и ще има достатъчно време да си осигури онова, което ще му е нужно за експедицията ви на запад“.

Грей се наведе напред.

— Чакайте. Да не искате да кажете, че Фортескю е участвал в експедицията на Луис и Кларк?

— Не аз — каза Хейсман и вдигна листовете в ръката си. — А Томас Джеферсън.

— Но няма други сведения…

— Може би те също са били премахнати — предположи Хейсман. — Като останалите сведения за него. Това писмо е всичко, което успяхме да открием. След като заминава на тази експедиция, за него вече не се споменава нито дума. Поне доколкото ние можем да кажем.

— Но защо му е трябвало на Джеферсън да го изпраща с Луис и Кларк? — попита Грей.

Сейчан се сети за отговора и се поизправи в стола си.

— Може би Исландия не е била единственото място, отбелязано на индианската карта. Може би е имало и друго. Някъде на запад. Исландия е била по-близо и затова е била проучена най-напред.

Грей разтърка с пръст края на дясното си око. Често го правеше, когато се мъчеше да събере парчета от главоблъсканица.

— Ако има друго място, защо им е трябвало да чакат двайсет години, за да тръгнат да го търсят?

— Да не би да ги обвиняваш, че са били предпазливи след случилото се първия път? — попита Монк. — Ако Фортескю е бил прав, действията им са убили шест милиона души и са довели до Френската революция. Разбира се, че втория път ще са по-внимателни.

— В историческите записи има данни, че мисията на Луис и Кларк не е била само да стигнат до Тихия океан — намеси се Хейсман. — Самият Джеферсън го признава.

— Какво искате да кажете? — попита Грей.

— Първо, преди експедицията Джеферсън изпратил тайно писмо, предназначено единствено за членовете на Конгреса. В него се разкрива истинската цел на пътуването — да се събере колкото се може повече информация за индианците на запад. Второ, Джеферсън специално разработил секретен код за Луис, така че съобщенията да могат да се четат само от него и от верните му хора. Това да ви изглежда нормално за едногодишен излет сред природата? Луис определено е търсил нещо на запад.

— Но дали го е открил? — попита Сейчан.

— В архивите няма нищо по този въпрос. Но пък всички сведения за Аршар Фортескю са били заличени, така че кой знае? Има обаче и още един интригуващ детайл, който подсказва, че има нещо скрито.

Монк се размърда.

— Какъв?