Дяволската колония

— Казах, че обикновено не се случва. — Чин говореше бързо, без да спира да работи. — Понякога дълбокото сондиране предизвиква експлозии, когато сондата достигне свръхнагорещен джоб магма, който изпарява охлаждащата течност и лавата излиза на повърхността. Или да вземем например един случай отпреди три години. В Индонезия при една злополука при сондиране се появи голям кален вулкан, който продължава да изригва и до днес. Така че обикновено не се случва. Но в ставащото тук няма нищо обикновено.

Райън пое дълбоко дъх и пак си спомни крака на Белами. Геологът бе прав. Ставащото тук наистина беше необикновено. Трябваше да нареди на хората си да се изтеглят още по-надалеч.

Взе радиостанцията, но от нея се чуваше само пращене. Завъртя се в кръг, улови някакви откъслечни звуци и я вдигна към устните си.

— Тук майор Райън! Изтеглете се! Изтеглете се незабавно! Разкарайте се от тази планина!

Радиостанцията запращя и отново се чуха несвързани думи, но не знаеше дали са потвърждение. „Дали са ме чули?“

Чин се изправи и затвори металния си куфар.

— Майоре, трябва да изчезваме. Веднага!

Сякаш за да подчертае думите му, земята под тях силно се разтърси. Райън изгуби равновесие и падна на коляно. Двамата се обърнаха към екрана. Камерата беше паднала настрани, но продължаваше да гледа към ямата.

Гейзерът се бе завърнал — но вместо пара и вода от дупката изригваше и се разплискваше вряща кал и горяща скала, обгърната от облак пушек и пепел.

Земята под краката им продължаваше да се тресе, вече без да спира.

— Бързо! — извика Чин.

Втурнаха се към джипа. Райън скочи зад кормилото, Чин се стовари на мястото зад него. Ключът вече беше пъхнат и двигателят изрева. Райън превключи на задна и натисна газта. Рязко зави и Чин се залепи за вратата.

— Държиш ли се? — извика Райън.

— Давай!

Предишната вечер хората му бяха разчистили по склона груб виещ се път, но по него можеше да мине само машина с висока проходимост, при това със скоростта на охлюв.

Не и сега.

Райън нямаше намерение да намалява, особено след като светът зад него експлодираше. Хвърли поглед в огледалото и видя ослепителен фонтан от лава, танцуващ над ръба на клисурата. Високо в небето се издигаше черна колона, но долината не беше достатъчно голяма, за да я побере. Огненият облак се изливаше през ръба и се носеше като лавина след тях.

И това не беше единствената опасност.

Горящи камъни с размерите на автомобили се изсипваха в гората и по склоновете около тях, отскачаха и подпалваха дървета и храсти. Падаха със силата на артилерийски снаряди. Райън вече разбираше защо ги наричат магмени бомби.

Една от тях прелетя над главите им, сипейки горяща пепел. Въглени опариха бузите и голите му ръце.

Той пренебрегна болката и се съсредоточи върху пътя. Джипът се мяташе и подскачаше по стръмния каменист склон. Левият калник задра в стърчаща скала и се разпадна, като разби и фара. Джипът се люшна и за миг Райън бе готов да се закълне, че колата е застанала на едно колело, подобно на тежаща тон и половина балерина, след което с трясък падна на земята.

— Дръж се!

— Какво правя според теб? — Чин се беше обърнал назад, прегърнал с една ръка облегалката. — Пирокластичният поток се спуска твърде бързо. Няма да успеем!

— Не мога да карам по-бързо. Не и на този терен!

— Тогава обърни.

— Какво? — Райън рискува да откъсне за миг очи от пътя и да го изгледа. — Да не си луд?

Чин посочи коритото на някакъв поток, който пресичаше пътя им.

— Завий по него. Срещу течението!

Райън отново чу рязката заповед в гласа му, която потвърждаваше, че геологът е прекарал поне няколко години в униформа. И реагира.

— Я си го начукай! — изкрещя, вбесен от липсата на възможности… но въпреки това завъртя волана и натисна газта.

Колата полетя нагоре, като вдигаше след себе си паунска опашка от вода.

— Сериозно, Чин. Начукай си го! Защо натам, мамка му?

Геологът посочи нагоре по склона към върха, издигащ се над огнената бездна.

— Трябва да заобиколим облака и да се изкачим над него. Пирокластичните потоци са маса от скални късове, лава и газ. Много по-тежки са от въздуха. Ще продължат да текат надолу по склона.

Въпреки полудялото си сърце Райън разбра.

— Ясно. Трябва да стигнем над него.

Но дори това изглеждаше малко вероятно. Гората около тях вече гореше, от небето продължаваха да валят камъни, да трошат клони и да оставят след себе си огнени дири. А най-лошото бе, че светът отдясно на джипа свършваше с висока стена пламък и дим, същински магьоснически котел от пепел и скала. Облакът се спускаше към тях, като поглъщаше всичко по пътя си, а те летяха успоредно и под него.

Единствената утеха бе, че коритото бе широко и плитко, с дъно от чакъл и пясък. Райън натисна газта до дупка. Джипът полетя още по-бързо, заобикаляше канарите благодарение на сръчността на водача. Но колкото по-нагоре отиваха, толкова повече коритото се стесняваше. Скоро щяха да останат без път.

На петдесет метра пред тях със силата на междуконтинентална ракета се сгромоляса канара. Водата в потока експлодира и върху тях се посипа чакъл.