Дяволската колония

Пресегна се към стената, където някой праисторически художник беше нарисувал с алена боя върху жълтия пясъчник три крехки, подобни на скелети фигури. Ръката му спря на сантиметри от древното произведение на изкуството.

— Подобни петроглифи могат да се открият из целия район. Някои археолози смятат, че най-старите изображения са на осем хиляди години. И те са сравнително нови в сравнение с петроглифите Козо над солните пластове на Чайна Лейк. Онези са на шестнайсет хиляди години, от времето на последната ледникова епоха, когато по континента все още са бродели мастодонти, саблезъби котки и чудовищните плейстоценски бизони. — Обърна се към Каи. — Ето колко стара е историята ни, а знаем толкова малко за нея.

Остави тежестта на годините да легне върху младите й рамене и продължи:

— Дори броят на хората, живели тук, силно се подценява. Според най-новите изследвания на химичния състав на сталагмити и на количествата дървени въглища, открити в Северна Америка, на континента са живеели над сто милиона души. А това е много повече от броя на европейците по времето, когато Христофор Колумб е стъпил на Новия свят.

Големите й очи блестяха в полутъмното пространство.

— Но какво се е случило с всички тях?

Ханк обхвана с жест руините, докато излизаха навън.

— След идването на европейците инфекциозните болести като едрата шарка се разпространили по континента по-бързо от колонистите, което създало впечатлението за рядко населени територии. Но тази история е невярна, също като останалата.

Каи отиде с него до надвисналата над ръба скала, следвана от Кауч, който усилено душеше въздуха. Загледа се замислено в далечината. Небето беше сменило розовото на зората със синьото на утринта.

— Вече ви разбирам — рече тя. — Не можем истински да познаваме себе си, докато не познаем собствената си история.

Той я изгледа преценяващо. Беше доста по-умна, отколкото показваше. И тя го доказа отново, когато се обърна към него.

— Но така и не казахте с какво Книгата на Мормон ви е дала проникновение за историята ни.

Преди Ханк да успее да проговори, Кауч заръмжа предупредително. Носът му още бе вдигнат високо във въздуха. Ханк и Каи погледнаха на североизток, накъдето сочеше носът на кучето. Небето вече бе по-светло и на хоризонта се виждаше черно петно, подобно на облаци, събиращи се за предстояща буря.

— Дим — промълви той.

„И то много“.

— Да не би да е горски пожар? — попита Каи.

— Съмнявам се. — Сърцето му отново се разтуптя от засилващото се лошо предчувствие. — По-добре да се връщаме.

06:38

Прово, Юта

Рафаел Сен Жермен се наслаждаваше на мъничка порцеланова чашка еспресо в огромната разточителна кухня на имението. Абсурдността на помещението го развеселяваше. Онова, което американците смятаха за въплъщение на висок клас, му се струваше нелепо — да живеят в къщи с евтина съвременна конструкция, украсени с фалшивия чар на стария свят. Фамилното му шато в Каркасон беше издигнато през шестнайсети век и бе заобиколено от защитни стени, на които се бяха водили сражения, променили западната цивилизация.

Това беше истинският белег на аристокрацията.

Загледа се през прозореца на кухнята към обширните поляни и хеликоптера, подготвян от хората му за заминаване. На масата имаше листове с биографични данни. Беше ги прочел по време на закуска и не виждаше смисъл да ги преглежда отново. Можеше да повтори наизуст повечето подробности.

Най-отгоре на купчината имаше снимка на мъжа, който беше осуетил нощната акция в университета. Бе отнело съвсем кратко време да го идентифицира. Оказа се добре известен на организацията му човек. Ако снимката не беше толкова зърнеста и неясна, нямаше да му трябва софтуер за разпознаване, за да го идентифицира.

Прошепна името на противника си.

— Пейнтър Кроу. — Директорът на Сигма. Поклати глава, смаян и развеселен едновременно, и се загледа в снимката. — Защо си изпълзял от дупката си във Вашингтон?

Рафе не беше очаквал Сигма да реагират така бързо на събитията тук. Това бе подценяване, което нямаше намерение да повтаря. Но грешната преценка не беше изцяло по негова вина. Нужно му бе доста време, за да събере парчетата от пъзела. Целта им — пъргавата крадла с такива сръчни ръце — се оказа непряко свързана с Кроу, тъй като и двамата бяха от един и същи племенен клан. Явно беше използвала родовите връзки, за да го повика на помощ.

Развитието на нещата се оказа интересно. Ако не се броеше кратката дрямка, беше посветил остатъка от нощта на включването на новата променлива в уравненията и проиграване на различни сценарии. Как най-добре може да се изиграе партията? Как да превърне това в свое преимущество?

Трябваше да разнищва вариантите до сутринта, за да намери решение.

От коридора се чуха стъпки, които минаха през стаичката на главния прислужник.

— Сър. Готови сме за тръгване.

— Merci, Берн. — Рафе почука скъпия си „Пате Филип“. В часовника се използваше турбилионно движение, френската дума за вихър. Точно това трябваше да бъдат тази сутрин. — Закъсняваме.

— Да, сър. Ще наваксаме във въздуха.

— Добре.